Със 167 гласа „За“ (59 от ГЕРБ-СДС, 7 от ПП-ДБ, 30 от „Възраждане“, 21 от ДПС-Ново начало, 15 от БСП-Обединена левица, 8 от ДПС-ДПС, 14 от ИТН, 9 от МЕЧ и 4 от „Величие“), нито един „Против“ и пет гласа „Въздържал се“ (5 от ПП-ДБ) парламентът прие решение за разкриване на нов фармацевтичен факултет към Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. След гласуването председателят на Народното събрание Наталия Киселова се пошегува, че гласувалите „Въздържал се“ явно не са от Бургас.
По време на дебатите по законопроекта Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС подчерта, че в Бургас и областта годишно има над милион и половина туристи и за тях е важно да имат добра фармацевтична услуга.
Той използва случая да подчерта, че област Бургас е един от пионерите в област като обучението на парамедици, които според него могат да решат проблемите на по-малко населените места, където хората имат нужда от първа помощ, а дори и от диагностиране. На следващо място акцентира и на още един проблем – че все още се чака да се напише устройствен правилник за кръвния център в Бургас.
„Имаме пари в бюджета, имаме всички условия – общината е предоставила сграда, направила е всичко възможно този кръвен център да заработи, за да не трябва да чакаме с часове да дойде жизненоспасяващият материал от Стара Загора или от Варна„, подчерта Любен Дилов-Син.
Академик Николай Денков от ПП-ДБ коментира, че с излизането на първото издание на картата на висшето образование в България е станало ясно, че в Югоизточна България има много сериозен дефицит на висше образование – както от гледна точка на завършващите ученици, така и от страна на бизнеса, който търси кадри.
Денков подчерта, че няма съмнение, че освен че трябва да се развива висшето образование в Бургас, с проектозакона ще бъдат привлечени и фирми, които ще се възползват от кадрите, които университетът ще подготвя, а освен това ще се използва и възможността, че Бургас има огромен потенциал за производство, заради което ще може да се използва и новото фармацевтично направление.
В същото време Денков коментира, че през последните десетилетия винаги когато става въпрос за откриване на медицински и фармацевтични направления, има съпротива. По думите му тя е разбираема, но чисто съдържателно, според Денков депутатите няма какво да се колебаят и трябва да подкрепят предложението.
Народният представител от „Възраждане“ Георги Георгиев обърна внимание, че по време на обсъждането на проекторешението в парламентарната здравна комисия от Българския фармацевтичен съюз са излезли със становище, че има излишък на фармацевти и ставало въпрос за над 1000 души, които няма къде да работят. Георгиев възропта, че тези твърдения не били коментирани от компетентните органи, които да обяснят съществува ли наистина подобен проблем или не.
В действителност от Българския фармацевтичен съюз посочват в становището си, че според актуални данни на национално ниво броят на аптеките за обслужване на населението надвишава необходимия минимален брой, изчислен по методиката на Областната аптечна карта (ОАК) с 10.43 процента. При средно годишно население в България от 6 877 744 души, броят на аптеките е 2838, като на 10 000 жители се падат средно по 4.13 аптеки. На практика осигуреността с аптеки в България е с около 22% по-голяма от средната за европейските държави и с 6% по-голяма от минимално определената с ОАК, твърдят от Българския фармацевтичен съюз.
Броят на магистър-фармацевтите у нас също надвишава средноевропейските показатели с около 16%, като в България се падат 8.66 фармацевта на 10 000 жители, срещу 7.3 за Европейския съюз. От друга страна в становището си от Българския фармацевтичен съюз отбелязват, че въпреки високия брой фармацевти, в аптеките те са недостатъчен брой.
Осигуреността на магистър-фармацевтите в една аптека в страната е средно 2.1 души (при 2.71 изчислена по методиката на ОАК), срещу трима за Европейския съюз.
Причината за това е по-големият брой аптеки на глава от населението в сравнение с ЕС, като една българска аптека обслужва средно 2423 жители, докато средната стойност за ЕС е 4122 жители. На този фон недостигът от фармацевти за обезпечаване на работата само на изчисления по методиката на ОАК минимален брой аптеки е 1017 фармацевта при осигуреност 85.42%, като недостигът за осигуряване на всичките действащи към момента аптеки за обслужване на гражданите (без да се отчитат болничните аптеки около 203 бр. и необходимия за тях персонал от фармацевти) е над 1700 специалисти (29% неосигуреност). Единствено в област София-столична средната осигуреност с фармацевти 3.22 на аптека надминава изчислените за региона 2.72, твърдят от Фармацевтичния съюз.
Липсата на допълнителни демографски и географски критерии, като минимално отстояние между аптеките, определен минимален брой жители и др. при разкриването на аптеки, е причина нарастването на броя на фармацевтите да води до нарастване на броя на аптеките, а не до увеличаване на персонала в тях, уточняват от Фармацевтичния съюз.
Недостигът на квалифицирана работна сила в аптеката допълнително влошава качеството на фармацевтичните услуги, води до изкривявания и риск за спазване на Правилата за Добра фармацевтична практика, като в някои аптеки магистър-фармацевтът дори не присъства през цялото обявено работно време, или още по-лошо, ръководителят на аптеката никога не е стъпвал в нея, предупреждават от Българския фармацевтичен съюз и подчертават, че в областния център Бургас има прекалено голям брой аптеки, които са разположени неравномерно.
От Фармацевтичния съюз предупреждават и че определянето на максимален брой за прием на студенти по държавна поръчка за обучение по регулирана професия магистър-фармацевт над 400 души/годишно е неоправдано и ще доведе до девалвация на професията. Затова и от организацията предупреждават, че недалновидната политика на откриване на нови Фармацевтични факултети, ще доведе до сериозен дисбаланс по отношение на търсенето и предлагането на работна сила в сектора.
В същото време според Асоциацията на собствениците на аптеки в страната има нужда от 9 969 фармацевти и тя ще бъде задоволена след около 18 години, при условие че се запази текущият темп на пенсиониране и напускане (2% годишно). От Асоциацията обръщат внимание и че реално 89% от новозавършващите „Фармация“ работят в аптеки, заради което те смятат, че вместо 18 години ще трябва да се чака 23 години. От Асоциацията на собствениците на аптеки припомнят, че е известен фактът, че действащите към момента аптеки са 3228 и че само 34 от тях са денонощни.
По-рано по време на днешното си заседание депутатите приеха и към Медицинския университет в Плевен да бъде разкрит и Факултет по ветеринарна медицина, където ще се предлага обучение за придобиване на висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“. Прие се и решението за преобразуване на частното „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище – София в Университет по застраховане и финанси.
