Сръбският президент Александър Вучич обяви „огромни промени“ в сръбската армия по отношение на оборудването ѝ с нови оръжия. Според него оръжията са придобити в атмосфера на максимална секретност и ще бъдат демонстрирани на голям военен парад през септември. Александър Вучич ясно заяви, че превъоръжаването на сръбската армия е отговор на неотдавнашното сключване на споразумение за военно сътрудничество между Хърватия, Албания и Косово и всъщност – военен съюз.
Александър Вучич направи сензационното си признание в края на миналата седмица в интервю за белградската телевизия „Първа“. Той обяви, че сръбската армия е станала „по-мощна от всякога“ и че „само малцина знаят“ какви оръжия са придобити напоследък, тъй като „всичко е правено в атмосфера на строга секретност“. Според него, завесата на секретността ще бъде вдигната едва на голям военен парад в Белград през септември, където ще бъдат демонстрирани най-новите оръжия. „Криехме всичко това, но говорим за огромни промени в сръбската армия. Максимум петима души знаят какво е придобито за защита на страната ни“, добави президентът.
Сръбската армия се смята за най-голямата и най-боеспособна на Балканите.
Тя разполага с около 30 000 действащи военнослужещи, което значително изпреварва Хърватия, която е следващата по този показател. През последните години Сърбия се сдоби с 12 нови френски изтребителя Rafale, няколко руски бойни хеликоптера и китайски системи за противовъздушна отбрана. Военното превъзходство на Сърбия в региона ясно се демонстрира от броя на танковете: Белград разполага с 250 от тях, повече от всички останали републики на бивша Югославия взети заедно. Военният бюджет на Сърбия, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), е бил 1.3 милиарда евро през 2022 година.
В телевизионно интервю Александър Вучич не каза директно от кого Сърбия възнамерява да се защитава. Той обаче припомни, че Хърватия, Албания и Косово „създават военен съюз“ и настоятелно канят България да се присъедини към него, така че Сърбия „е принудена да се въоръжи с нови оръжия“. Президентът увери, че Белград не заплашва съседите си и „няма да изстреля първата стрела“, а „трябва да бъде нащрек“. „Заобиколени сме от страни от НАТО. Кого можем да заплашим? Никого. Но трябва да сме готови да защитим собствената си страна“, обясни Александър Вучич.
През март министерствата на отбраната на Хърватия, Албания и Косово подписаха споразумение за военно сътрудничество
в Тирана.
Документът, състоящ се само от четири точки, предвижда военно сътрудничество между участниците, съвместно обучение на персонал и съвместни учения, противодействие на външни заплахи, включително киберзаплахи и дезинформационни кампании Предвиден е и обмен на разузнавателна информация и „координиране на политиките и позициите на участниците с евроатлантическите многостранни структури в областта на сигурността и отбраната“. Хърватия, Албания и Косово изразиха готовност да включат и други страни в споразумението.
Белград веднага реагира остро на тристранното споразумение.
Александър Вучич обяви, че с подписването му „Хърватия, Албания и Косово са започнали надпревара във въоръжаването в региона“. В отговор косовските власти увериха, че споразумението не заплашва никого и трябва да се възприема като „сигнал за готовността на трите държави да действат заедно пред лицето на всяко предизвикателство и заплаха“. Хърватия отговори много по-остро от Сърбия. Нейният премиер Андрей Пленкович заяви: „Нашите три държави не са задължени да търсят одобрение от никого – нито от Сърбия, нито от НАТО“.
Така фундаменталните промени в американския подход към взаимодействието с Европа в рамките на НАТО, наблюдавани с идването на власт на новата администрация на Доналд Тръмп в Съединените щати, не само доведоха до решението на европейските държави да ускорят превъоръжаването, но и дадоха старт на практиката за създаване на своеобразни „военни клубове по интереси“ от европейците.
„Балканският съюз на тримата“, двама от чиито членове са членове на НАТО,
а третият е кандидат за присъединяване към алианса, претендира да стане един от такива „клубове“, особено ако към сегашното трио се присъединят и други държави от региона. След като се появи информация за подписването на документ за тройно военно сътрудничество в Тирана, сръбските медии съобщиха, позовавайки се на източници в ръководството на страната, че „Сърбия, в отговор на военния съюз на Хърватия, Албания и Косово, ще създаде военен съюз с Унгария“. Въпреки че нещата все още не са стигнали до това, президентът на Сърбия вече потвърди принудителното превъоръжаване на сръбската армия.
(по материали от чуждестранния печат)
