Вот на недоверие надвисна над шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заради скандал, свързан с пандемията от КОВИД-19, който застрашава политическия дневен ред на втория й мандат. Крайно десни законодатели в Европейския парламент твърдят, че са осигурили достатъчна подкрепа за искането си цялата комисия да подаде оставка след като съдът на Европейския съюз осъди начина, по който фон дер Лайен е процедирала с лични съобщения с главния изпълнителен директор на фармацевтична компания. Въпреки че председателката на ЕК вероятно ще оцелее от вота, който може да се проведе през юли, той вероятно ще я принуди да прави повече компромиси както на левия, така и на десния парламентарен спектър, за да си гарантира подкрепата им.
Румънският крайнодесен член на ЕП Георге Пипереа е съобщил на „Файненшъл таймс“, че ще внесе предложението на 26 юни след като е събрал повече от необходимите за целта 72 подписа. „Инициативата е по същество за поддържане на прозрачност и за осигуряване на справедлив и истински демократичен процес“, посочва Пипереа.
Въпреки че прагът за внасяне на вот на недоверие е нисък, отстраняването на фон дер Лайен и нейния екип изисква мнозинство от над две трети от присъстващите членове на парламента. Той има 720 законодатели и 401 от тях гласуваха през 2024-а тя да остане начело на ЕК за втори мандат, въпреки че оттогава насам някои от тях загубиха доверие в нея.
Пипереа, който е заместник председател на групата на Европейските консерватори и реформисти, твърди, че и някои членове от собствената партия на фон дер Лайен – Европейската народна партия, са подкрепили неговата инициатива. Той обаче все пак признава, ше шансът за успех е нищожен, но пък дава „изключително ценна възможност за конструктивни и обосновани критики към дамата“ и „задължава комисията да разгледа опасенията и да обоснове действията си“.
Гласуванията на недоверие са редки, но могат да имат сериозни последствия. През 1999-а екипът на Жак Сантер подаде оставка заради обвинения за измама и липса на прозрачност, въпреки че получи вот на доверие. Оттогава насам е имало само още четири подобни гласувания – всичките безуспешни.
Актът на Пипереа се основава на т. нар. съдебен процес „Пфайзергейт“ срещу фон дер Лайен, но критикува също и начина, по който тя се отнася към парламента. Последното оплакване се споделя и от законодатели от центъра и лявото крило, които твърдят, че тя често заобикаля единствената директно избрана институция на блока и е прекалено благосклонна към правителствата от ЕС.
През май Общият съд на ЕС се произнесе против ЕК в битката за публикуване на текстовите съобщения между фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на „Пфайзер“ Алберт Бурла по време на преговорите за доставка на ваксини срещу КОВИД през 2021-а. Съдебният иск внесе „Ню Йорк таймс“ след като екипът на дамата отказа да публикува тази кореспонденция. Съдебният състав отхвърли аргумента на Брюксел, че не може да намери съобщенията и че е „нарушил принципа на добрата администрация“.
„Съдът счете отказа на ЕК за правно необоснован и без достоверна обосновка“, отбелязва Пипереа. И допълва, че „тези действия показват продължаващ модел на институционално превишаване на пълномощията, пренебрегване на демокрацията и ерозия на общественото доверие в управлението на Съюза“.
През миналата седмица групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП откри нов фронт след като ЕК обяви, че възнамерява да изтегли закон, забраняващ т. нар. „greenwashing“ – необосновани твърдения на компаниите, че опазват околната среда – само дни преди парламентът и страните членки да постигнат окончателно споразумение по него. Този проект се превърна в последния гръмоотвод за настроенията против зеления преход в блока, прокарвани от собствената десноцентристка политическа група на фон дер Лайен.
Социалистите, които са втората по големина фракция в ЕП, и либералите на Renew – петата, изпратиха на 25 юни съвместно писмо до председателя на законодателния орган Роберта Мецола, в което поискаха от нея да повдигне въпроса пред фон дер Лайен и лидерите на ЕС на срещата им на върха на 26 юни. Защото, твърдят те, ЕП „трябва да бъде надлежно консултиран в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество“ винаги когато даден закон бъде отменен. Законодателите допълват, че „отговорните еврокомисари трябва да бъдат призовани в съответните комисии, за да обяснят намеренията си“.
Зелените, които подкрепят фон дер Лайен, също атакуваха решението. Несъгласие са заявили и някои страни членки на ЕС с мотив, че изтегляне в последната минута подкопава доверието в законодателната система на общността, твърдят запознати с въпроса дипломати.
Заместник председателят на ЕК Тереза Рибера, която отговоря за чистия, справедлив и конкурентоспособен преход, се надява в тези смутни времена темата да бъде изяснена колкото е възможно по-бързо и да се постигне консенсус. А членове на правната парламентарна комисия гласува на 25 юни да поиска от Мецола да съди комисията защото е заобиколила парламента когато е решила да емитира по-големи количества дълг, за да захрани кампанията за превъоръжаване на блока.
Инициативата на Пипереа включва и тези „процедурни нарушения“. Той „призовава ЕК да подаде оставка заради повтарящи се пропуски да гарантира прозрачност, постоянно пренебрегване на демократичния контрол и на върховенството на закона в рамките на Съюза“.
