Европейските компании се обръщат към развиващата се екосистема за редкоземни елементи във Франция в опит да намалят зависимостта си от Китай за критични минерали, използвани в електрически превозни средства и вятърни турбини.
Пекин наруши веригите за доставки на минерали, важни за енергийния преход, и предизвика опасения от задаващ се недостиг на постоянни магнити, когато наложи контрол върху износа през април – в отговор на митата, наложени от американския президент Доналд Тръмп. Ограниченията доведоха до спад от 51% в износа на китайски магнити през този месец спрямо март, което според консултантската компания Wood Mackenzie представлява „сериозно предизвикателство“ за световната автомобилна индустрия.
Франция се очертава като водещ играч в Европа в усилията за прекъсване на зависимостта от Китай. Тя е водеща страна в рамките на схемата на Европейския съюз за увеличаване на европейските доставки на критични суровини, като има девет от общо 47 „стратегически“ проекта. Два от тях са свързани конкретно с редкоземни елементи, подчертавайки ролята ѝ в осигуряването на тези жизненоважни метали за Европа. Въпреки това, страната все още изостава значително от Китай. Няколко компании заявяват, че са били залети от запитвания от автомобилни производители и индустриални групи, търсещи материали за производството на постоянни магнити, използвани в изтребители, турбини и електромобили.
„Изключително е разочароващо, защото има голямо търсене, а ние нямаме достатъчен капацитет, за да отговорим“, казва Ерик Пти, главен изпълнителен директор на MagREEsource, компания за производство на постоянни магнити, която развива един от проектите, подкрепени от Закона за критичните суровини на ЕС (CRMA).
Solvay Silica, дъщерна компания на белгийската химическа група Solvay, също е била „залята“ от отчаяни запитвания на клиенти, притеснени, че недостигът на редкоземни елементи ще им създаде „незабавни проблеми“, казва президентът й Ан Нюйтенс: „Получаваме обаждания всеки ден.“ Някои ръководители споделят, че нишови търговски посредници, проявяват „алчност“ и предлагат цени до 10 пъти по-високи от нормалните.
Зависимостта от Китай отдавна е дефинирана от политиците на ЕС като ключов риск, тъй като страната задоволява 98% от нуждите на ЕС на магнити с редкоземни елементи, според данни на Европейската комисия. Минералите не са особено редки – предизвикателството е да се намерят находища, които са икономически изгодни за добив. Обработката на тези елементи е изключително сложна, а Китай доминира в сектора, тъй като неговите компании се възползват от по-слаби екологични регулации и силна държавна подкрепа, с които западните конкуренти трудно могат да се справят.
Франция е в центъра на европейските усилия благодарение на историческата си роля като значим преработвател на редкоземни метали, преди Китай да я изпревари. Тя разполага и с евтина и обилна ядрена енергия, а инвеститорите са привлечени от индустриалната политика на президента Еманюел Макрон.
Solvay притежава завод в Ла Рошел, на западното крайбрежие на Франция, още от 1948 година. В разцвета си през 80-те и 90-те години той е произвеждал до 15 000 тона редкоземни оксиди годишно. През април компанията обяви, че ще възобнови производството на тежки и леки редкоземни оксиди за напреднали магнитни технологии, използвайки добити извън Китай суровини. Според Еманюел Аш от Института за международни и стратегически отношения (IRIS), Rhône-Poulenc – френска химическа компания, придобита от Solvay през 2011 г., е държала близо 50% от световния пазар на обработка на редкоземни елементи до средата на 80-те години на миналия век. „Експертизата е ключов фактор – а Франция разполага с нея“, казва Каролин Месекар, анализатор от Fastmarkets.
Френският стартъп Carester, основан през 2019 г. в Лион, планира да започне производство на тежки редкоземни оксиди през 2026 г., доставени също от източници извън Китай, според президента му Фредерик Каренкот. Неговото дъщерно дружество Caremag получи 216 млн. евро през март от японски инвеститори и френското правителство за създаване на рециклиращ и преработвателен център в Лак, Южна Франция, по CRMA. Проектът вече е разпределил 70% от очакваното си производство за следващите 10 години на клиенти, включително и автомобобилната група Stellantis.
Базираната в Обединеното кралство Less Common Metals планира завод на стойност 110 млн. евро в същия район, за превръщане на оксидите в редкоземни метали и сплави, използвани в постоянни магнити. Реализацията на проекта зависи от осигуряване на финансиране и дългосрочни договори с купувачи. Компанията, една от малкото извън Китай, способна да произвежда редкоземни метали и сплави, работи „ден и нощ“ в подкрепа на клиентите си, казва председателят ѝ Грант Смит.
Пти от MagREEsource – стартъп, произлязъл от Френския национален център за научни изследвания (CNRS) – отбелязва, че местната индустрия има нужда от повече политическа и финансова подкрепа, както и от клиенти, готови да плащат премия за произведени във Франция магнити. „Много сме доволни от досегашната подкрепа… но в сравнение с това, което се прави в САЩ или Китай, тя все още не е достатъчна.“ Компанията е набрала 200 млн. евро от инвеститори и публични фондове, за да произвежда постоянни магнити от рециклирани материали, с надежда да достигне капацитет от 1000 тона годишно до 2027 г. – което е капка в морето спрямо 16 000-те тона, които Европа внася от Китай годишно.
Френски правителствен представител заяви, че страната иска да преразгледа регламента CRMA на ЕС и да въведе изисквания за запасяване с редкоземни материали, каквито вече предлагат компании като Solvay. „Европа все още е доста далеч от изграждането на напълно развита потребителска верига“, въпреки че Франция „в момента прави каквото трябва“, казва Едоардо Ригети от Центъра за европейски политически изследвания.
Въпреки това, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изтъкна постигнатия напредък по време на последната среща на Г7 в Канада, където показа постоянен магнит, произведен от стартиращата компания Neo. Той е бил „произведен в Естония от канадска компания, с добити в Австралия суровини… и ще бъде използван в германски и френски електрически автомобили и вятърни турбини“.
Четете още: Дуелът между американските чипове и китайските редкоземни елементи
