Първи юли е ден, в който късметлиите посрещат утрото на плажа, а останалите – в най-добрия случай са си пуснали парчето „Джулай Морнинг“ от 1971 г. на английската рок група „Юрая Хийп“. Малко известна подробност е, че въпреки че в Европа съставът успява да придобие широка популярност, на американския пазар „Юрая Хийп“ няма особен успех, ако не броим три хита – Easy Livin’, Sweet Lorraine и Stealin’. Въпрос на късмет. И като стана дума за него и докато сме все още на тема „разтуха“, нека видим какво вълнува киноманите в Съединените щати.
От няколко месеца по кината върви филмът на Самир Оливерос The Luckiest Man in America („Най-големият късметлия в Америка“), основан на реален случай от историята на американската развлекателна телевизия и показан на международния кинофестивал в Торонто.
Историята е следната – през май 1984 г. безработният Майъл Ларсън, бивш монтьор на климатици и шофьор на фургон със сладолед в Охайо, участва в телевизионната игра „Изпробвай късмета си“ по канал CBS. Всеки играч трябвало да отговори на три лесни въпроса и така да спечели рунд пред „голямата дъска на късмета“, на която произволно светвали квадрати с парични и други награди.
Натискайки копчето в нужния момент, участникът получавал наградите или попадал на „издънка“ и губел всичко. Ларсън сащисал продуцентите на програмата, оказвайки се невероятен късметлия: той спечелил 110 237 долара – рекордна за времето си сума не само за това предаване, но и за всички телевизионни игри. Рекордът му бил надминат едва през 2006 година от участничка в предаването „Цената на въпроса“, която спечелила 147 517 долара.
За скандалната печалба на Ларсън – плод не само на късмет – има създадени вече два документални филма. Историята му е залегнала и в основата на графичен роман на художника Хави де Кастро. В интерес на истината през 2000 г. бе обявено и че Бил Мъри ще снима филм по темата, като той ще бъде в главната роля, а продуцент ще е Никълъс Кейдж, но, уви, до снимки не се стигна.
„Най-големият късметлия в Америка“ изобщо не е свързан със стария проект – идеята дошла на младия режисьор Самир Оливерос, когато той случайно се натъкнал на стар запис на излъчено в ефир предаване на играта „Изпробвай късмета си“. Ролята на Ларсън в този филм играе носителят на „Еми“ и „Златен глобус“ Пол Уолтър Хаузър, а водещ играта е Уолтър Гогинс, който сега е на върха на популярността си благодарение на ролите си в сериали като Fallout.
Кинаджиите обичат сюжети за развлекателни телевизионни предавания, при които уж всичко е цветя и рози, а в действителност, като угаснат прожекторите, се вижда, че в „кухнята им“ има само стрес и неврози. Допълнителен бонус е и ярката ретроестетика. Само за последните две години в САЩ са снимани два филма, посветени на телевизионни предавания от края на 1970-е. Едното заглавие е „Полунощ с дявола“ на Камерън и Колин Кърнс, а второто е трилър за сериен убиец -„Среща с чудовище“ на Ана Кендрик.
Но да се върнем на „Най-големият късметлия в Америка“ – действието се развива шест-седем години след по-горе споменатите предавания, но в стилистично отношение те си приличат: същите нелепи за нашето време костюми и декори, къдрици и тупирани коси, масово пушене, бегли усмивчици и двусмислени шегички на водещите, същото усещане за някаква дори подкупваща наивност, невъобразима за съвременната телевизия.
Като гледаме филма на Оливарес, си спомняме и „Телевизионна викторина“ с Робърт Редфорд от 1994 г. – филмът е номиниран за четири „Оскара“. Той също почива на реална история и разглежда теми като социалното неравенство, ксенофобията и измамността на американската мечта, поднасяна в най-лесно смилаемата форма – победа в игрално шоу.
„Най-големият късметлия в Америка“ не е толкова сериозен – това е леко абсурдна трагикомедия на „малък човек“, отправил предизвикателство към могъщата система, но не поради някави идейни съображения, а единствено заради пари. Естествено, няма как да минем без критичен поглед към системата, но като цяло тонът е съвсем добродушен.
Реалният персонаж – Ларсън, преди да попадне в телевизията ( а и след това, въпреки печалбата) е дребен мошеник и три пъти е бил арестуван. Сценаристите на „Най-големият късметлия в Америка“ (Меги Брекс, Аманда Фридман и самият Оливерос) не скриват тези обстоятелства, но и не наблягат на тях, като дават възможност на зрителите да си мислят, че вероятно на Ларсън просто никак не му е вървяло.
Максималната заслуга за очовечаването на персонажа и пораждането на емпатия към него принадлежи на Пол Уолтър Хаузър, който не за първи път се изявява в подобно амплоа. Макар че по определение героят му няма шанс да постигне какъвто и да било успех, когато той все пак успява, макар и по не съвсем честен начин, аудиторията в киносалона, както и в бутафорното студио на CBS на екрана, се оказва на негова страна. И ако това не е късмет?
