„Финансовата министърка Теменужка Петкова обяви дефицита към месец май с близо месец закъснение. Той е 2.6 млрд лева за целия период и 700 млн. само за месеца. Защо беше тази игра на криеница?”, попита финансистът и бивш депутат Владислав Панев.
Според него основният проблем е в това, че приходите растат с 11% спрямо миналата година, а разходите – с 16 процента. Изпълнението се движи със сериозно изоставане, което означава, че или дефицитът ще бъде много над 3%, или разходите по капиталовата програма ще бъдат брутално орязани.
„Този бюджет е направен да издържи до 8 юли. След това – шапка на тояга“, казва Панев.
Предсказанията са, че след като от половин милиард на плюс в началото на годината го докарахме до 2.6 млрд. лв. на минус само в рамките на няколко месеца, поне 5 млрд. лв. минус в края на годината са ни в кърпа вързани.
Някои експерти предупреждават, че юни може да замъгли епикризата, защото тогава фирмите плащат корпоративния данък за миналата година и постъпленията се увеличават. Тези средства са незначителни на фона на приходите от ДДС, но въпреки това са важни за хазната. Примерно през 2022 г. парите от корпоративен данък бяха 3.5–4 млрд. лв., при общи данъчни приходи от над 50 млрд. лв, което значи около 6–7% дял.
Други анализатори обаче са убедени, че всичко ще се оправи след 8 юли. Тогава правителството ще пусне инфлацията и високите цени ще се отплатят с висок приход от 20% ДДС. Това щяло да оправи дефицита.
В тези приказки има известно право, защото, както стана дума, основните източници на данъчни приходи са ДДС (40–45%) и осигурителните вноски (30–35%).
Другата истина е, че след 8 юли можем да теглим заеми колкото си искаме от международните дългови пазари и то на много ниска лихва, защото ЕЦБ вече ще ни е гарант по тях.
Излиза, че сегашният бюджет е за пред чужденците. Много е вероятно истинският дефицит дори да е по-голям от обявения. Запознати твърдят, че фактури по инфраструктурни проекти на държавата и общините висят неплатени в Министерството на финансите, което означава отложени разходи.
Очакванията за въвеждането на еврото не просто съпътстват инфлацията – те я произвеждат. Това не е случайност, а добре описан ефект в икономическата теория: „Теория на рационалните очаквания” – предварително вдигане на цени. Това заявява доц. Нинел Кьосева. Тя обяснява, че икономическите агенти (домакинства, бизнеси, банки) формират поведение на база на бъдещи очаквания, а не само на настоящи реалности. Това е основен принцип в съвременната икономическа теория. „Ако икономическите агенти вярват, че бъдещото ниво на цените ще се повиши, те ще адаптират поведението си още днес“.
При очаквания за влизане в еврозоната търговците започват превантивно вдигане на цени, изравнявайки се с бъдещото равнище в еврозоната. Доставчиците индексират цените си по очакваната инфлация, а не по реалната. Работодателите започват да реализират маржове, „преди да стане късно“, особено в олигополни сектори като горива, храни, комунални услуги.
Държавите в еврозоната и извън еврозоната ще ни дърпат ушите, ако дефицитът в бюджета надхвърли 3% и ще ни накарат да вземем средносрочни мерки, твърди бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев. Проблемът е в манталитета на управляващите, защото обичат да харчат. Василев е против държавата да харчи пари за рязко вдигане на заплати (освен в здравеопазването и отбраната). Категорично против е също така държавата да отваря „магазини за хората“ по идея на председателя на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.
„Ще се назначат хора на партиен принцип, ще си избират производители чрез корупция, ще има много злоупотреби в малък мащаб, за да може да се купи с един лев по-евтино сирене“, коментира Николай Василев и продължава да настоява за балансирани държавни бюджети.
Неговото мнение е, че бюджетът е много зле, тази година повече от последните и че държавата трябва да харчи по-малко. По думите му, ако не се смени курсът, вървим не към 3% дефицит, а към 5-6 процента.
