Новото правителство на Румъния под ръководството на премиера Илие Гаврил Боложан обяви първата вълна от строги мерки за икономии, влезли в сила на 1 юли и целящи да ограничат бюджетния дефицит на страната – най-големия в Европейския съюз. Като част от тях почти един милион служители от публичния сектор осъмнаха с петкратна редукция на премиите, които преди това получаваха за работа във вредни и опасни условия. Управляващите въведоха таван и на допълнителните дни платен отпуск за физически натоварваща или опасна работа до максимум пет работни дни.
„Тези мерки са необходими за гарантирането на разумна фискална политика, която поддържа средносрочна и дългосрочна устойчивост и коригира прекомерния бюджетен дефицит“, обясниха министрите след като приеха промените на извънредно заседание, продължило до малките часове на 1 юли. Те ще останат в сила до края на 2026-а.
Таванът на допълнителните плащания за риск се очаква да вкара в бюджета 1.35 млрд. леи или грубо 270 млн. евро през тази година. Профсъюзите от държавния сектор реагираха на орязванията с обявяване на стачки и протести.
„Такива мерки са непопулярни, но са изключително важни за въвеждането на основани на резултатите критерии в публичната администрация“, посочва икономическият анализатор раду Бурнете. И допълва, че „новото правителство цели да наблегне на намаляването на ненужните разходи и неоснователните привилегии, за да минимизира необходимостта от повишение на данъците“.
Общественото недоволство се засили и след цялостната либерализация на румънския пазар на електроенергия от 1 юли, която означава, че потребителите ще плащат цялата пазарна цена на изразходения ток. За много домакинства това може да доведе до почти двойно увеличение на месечните им сметки за електроенергия.
Кабинетът успокоява, че уязвимите групи ще продължат да ползват държавни помощи. Шефът на Националния енергиен регулатор (ANRE) Георге Никулеску обеща домакинствата с месечен доход под 380 евро да получават месечна субсидия от 50 леи (около 10 евро) до 31 март 2026 година.
Правителството на Болоджан, което започна работа на 23 юни, се очаква да приеме и допълнителни, потенциално взривоопасни, фискални реформи през идните дни. Според медийни публикации, те могат да включват съкращаване на 20% от работните места в държавния сектор (приблизително 167 хил. позиции), повишаване на ДДС и нов данък за хазарта.
Четирипартийната десноцентристка управляваща коалиция превърна фискалната консолидация в приоритет, за да редуцира бюджетния дефицит, достигнал 7.5 млрд. евро през миналата година, което е еквивалентно на 9.3% от БВП – над три пъти повече от тавана от 3%, заложен в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз.
През юни Букурещ не успя да внесе надежден фискален пакет в Европейската комисия, което вдъхна опасения в Брюксел и увеличи вероятността от намаление на кредитния рейтинг на северната ни съседка. На срещата на Екофин на 20 юни румънците трябваше да представят план за орязване на бюджетния дефицит до около 7% от БВП до края на тази година – акт, смятан за изключително важен за възстановяване на доверието на инвеститорите и за изпълнение на ангажиментите към ЕС.
