Американският президент Доналд Тръмп и съветниците му вече претеглят кои са най-подходящите кандидати да заменят Джеръм Пауъл на кормилото на Федералния резерв (ФЕД), но се натъкват на сериозно усложнение – не е ясно дали сегашният шеф на институцията ще остане в борда или ще напусне през идната година. Той нееднократно отказва да сподели дали ще се оттегли и от управителното тяло след като през май 2026-а изтече мандата му на председател или ще се възползва от възможността да остане докато срокът му на един от членовете на съвета приключи през януари 2028-а. Перспективата Пауъл да не напусне централната банка принуди официални представители на щатската администрация да започнат да планират различни сценарии за замяната му, защото Тръмп иска послушен ръководител, който да подкрепя икономическия му дневен ред.
Стопанинът на Белия дом обяви на 1 юли, че има „двама или трима водещи кандидати“ за потенциални приемници на Пауъл, но отказа да ги назове. През последните седмици съветниците на Тръмп са обсъждали с него дори варианта финансовият министър Скот Бесънт да оглави и Федералния резерв, твърдят добре информирани източници. Подобно съвместяване на двете длъжности би било безпрецедентно след като те бяха разделени през 1935-а със специален закон, целящ да гарантира на централната банка известна степен на независимост.
Официален представител на Белия дом заяви категорично, че „всяко съобщение, че президентът обмисля да натовари Бесънт да работи като финансов министър и като председател на Федералния резерв е абсолютно фалшива новина“. Говорител на финансовото ведомство пък припомни коментарите на самия Бесънт от началото на седмицата за потенциалната му кандидатура: „Ще направя каквото иска президента, но мисля, че имам най-добрата работа във Вашингтон“.
И докато селекцията за нов шеф на Федералния резерв продължава, президентът даде ясно да се разбере, че следващият банков председател трябва да е „някой, който иска да намали лихвите“. Пауъл следва изчаквателна стратегия през тази година с мотив, че той и колегите му се нуждаят от по-голяма сигурност, че митата на Тръмп няма да доведат до упорит инфлационен ръст. Запитан на 1 юли за мандата му от колегите си централни банкери на събирането в Синтра, той отговори, че „няма какво да им каже по въпроса“.
Предпазливостта на Пауъл е разочаровало някои от съветниците на президента, които възприемат мълчанието му като опит да се противопостави на желанието на Тръмп да има по-голямо влияние върху паричната политика, твърдят запознати с въпроса лица. Ако остане в борда на Федералния резерв, Пауъл ще остави стопанина на Белия дом само с една възможност за попълване на управляващото тяло – мястото на Адриана Куглер, чийто мандат приключва през януари 2026-а.
Бесънт призна публично в интервю за телевизия „Блумбърг“ в началото на седмицата, че Пауъл може да остане и тогава една от идеите е да се попълни освободената от Куглер позиция с човек, който по-късно да седне в стола на председателя. Другата възможност е да се избере някои от другите управители.
Въздържаността на сегашния шеф на Федералния резерв провокира спекулации, че той може да остане в банковия борд, ако Тръмп номинира кандидат, който е прекалено сервилен и изпълнява дословно исканията на президента, посочва Нийл Дута – шеф на звеното за икономически изследвания в Renaissance Macro. Дута допълва, че „нежеланието на Пауъл да огласи намеренията си е предимство (за него)“.
Натискът върху председателя на щатската централна банка се засили на 2 юли след като шефът на Федералната агенция за жилищно кредитиране Бил Пулта обвини Пауъл, че е подвел американските законодатели за ремонта на централата на Федералния резерв във Вашингтон и поиска разследване от Конгреса. Пулте е категоричен, че това е достатъчен повод за отстраняването на банкера „по основателна причина“. А Тръмп по-късно написа в социалната си медия, че Пауъл „трябва да подаде оставка незабавно“.
Свръхполитизараната политическа обстановка около американската централна банка прави темата за предстоящото решение за бъдещия банков председател по-чувствителна от когато и да било. По правило, банковите шефове си тръгват от институцията когато изтече мандата им на банковото кормило, но напрежението в момента е прекомерно. Един от членовете на борда – Майкъл Бар, взе решение през февруари да се оттегли като заместник председател, отговорен за надзора, но да остане в борда, което ограничава възможностите на Тръмп да прави промени. Бар тогава подчерта, че „независимостта на Федералния резерв е от решаващо значение за способността на банкерите да изпълнят законовите си задължения“.
Един от членовете на борда – Кристъфър Уолър, който беше номиниран от Тръмп през първия му президентски мандат, е сериозна опция за председател на институцията. Директорът на Националния икономически съвет на Белия дом Кевин Хасет и бившият официален представител на Федералния резерв Кевин Уорш са също водещи кандидати за поста извън банката. Лансира се и името на Дейвид Малпас – бившият президент на Световната банка.
Изборът на Тръмп трябва да бъде одобрен от сената и незначителното мнозинство на републиканците в него означава, че те не трябва да загубят повече от три гласа.
Пауъл по правило отказва да отговаря на политическите нападки на Тръмп срещу паричната политика и обяснява, че „е съсредоточен изцяло да си върши работата“ и че „нещата, които имат значение, са да се използват инструментите за постигане на целите, зададени от Конгреса“.
Ако остане в борда, Пауъл ще продължи да оказва влияние върху решенията за лихвената политика, взети от 19-те члена на паричен комитет, с повечето от които работи от години. Лихвените промени се вземат с мажоритарен вот и не е ясно какво влияние може да има новият шеф, особено ако е бил извън настоящия съвет. Което може да го обезличи до политическа марионетка.
