Любимият ни „пример“ потъва в Дунава

еднократната доза, дългове, пример, хайде да мислим, богата Европа

Дойде време да хвърлим един бегъл поглед отвъд Дунава. „Примерът“ на Румъния рискува да се превърне в „Не правете това вкъщи!“.
Ето как:

1. От първи август съседите ще увеличат ДДС от 19% на 21%, а намалените ставки за храни, лекарства и други социални стоки (любимата тема на социалистите и пишман патриотите) от 5% и 9% ще бъдат премахнати, за да се въведе ставка от 11 процента.

2. Пенсионерите, получаващи повече от 3000 леи на месец (592,70 евро), ще бъдат задължени да плащат 10% здравноосигурителна вноска.

3. Акцизите върху горива, алкохол, тютюневи изделия и захарта ще бъдат увеличени с 10 процента.

4. От 1 януари 2026 г. данъкът върху дивидентите ще се увеличи от сегашните 10% на 16%, а данъците върху имотите – къщи и земя – ще се удвоят.

Това е следствието от разхитителната политика на румънските власти, лелеяна от нашите не само опозиционни партии, твърди финансистът Бисер Манолов.

„От всеки 100 леи данъчни приходи Румъния е похарчила около 132 леи, което означава, че 32 леи са взети назаем. Не можем да продължаваме по този начин. В противен случай рискуваме да изпаднем в държавен фалит. Кредиторите ни ще спрат да отпускат заеми и няма да можем да покриваме дори основни разходи като пенсии и заплати“, каза придш ден румънският министър-председателят Илие Боложан.

През 2024 г. бюджетният дефицит на Румъния достигна 7.5 милиарда евро, или 9,3% от БВП, което е повече от три пъти над препоръчителния таван на Европейския съюз от 3 процента.

Боложан, който встъпи в длъжност на 23 юни начело на коалиционно правителство, заяви, че скоро ще бъдат публикувани допълнителни подробности за новите мерки. Очакват се и нови корекции в следващите дни.

Миналия месец Румъния не успя да представи надежден фискален пакет на Европейската комисия, което предизвика опасения в Брюксел и увеличи вероятността от понижаване на кредитния рейтинг на страната.

Злорадството обаче не е добър съветник. Защото не сме защитени от „румънски“ сценарии, ако не хванем юздите на държавните разходи.

Защо ли?

Първо, нашият бюджетен дефицит е под 3% тъй като, както се оказва, разходите са сметнати само до края на септември. И за да не стане над 25% ще покриваме другото с изоглавено теглене на дълг. Това смята икономистът Мартин Радосветов Петров.

Може още да сме далеч от Гърция, но 10 години ръст на дълга с по 30-40% на година и сме там. А в момента сме в ситуация, в която сме неспособни да погасим дълга и сме принудени да го рефинансираме.

Това означава технически дифолт (накратко, никой не иска да плаща все повече лихви, ако може да не дължи нищо). И не, не е икономическа далавера плащанията ти по дълга да са 90% от приходите ти. Примерът е ясен – колко мултимилиардери имат заеми равни или по-големи на 90% от благосъстоянието им? Наясно сме, че те МОГАТ да теглят кредити и точно на тях НИКОЙ няма да им откаже, казва Петров.

Второ, шмендификациите с инфлацията. Всички сме наясно, че в момента манипулирането не е само заради еврозоната, а и заради необходимостта от индексиране по различни договори (като начало индексиране на пенсиите), така че държавата ще лъже за нулева инфлация не заради еврото, а защото така й изнася.

И накрая най-големият слон в магазина – бившите соц. държави, с изключение може би само на Полша и Чехия, се отличават с такава корупция, че ако в нормална държава „коефициента на полезно действие” на нещо е 90%, при нас автоматично отива на 20-30%, защото другите 60-70% биват „усвоени“ от дружеските кръгове. Номенклатурата при комунизма си стои същата. Това дали ще подкрепят официално Москва, Брюксел, Киев или Вашингтон не променя нищо в тяхното мислене – получават само те, а плащаме ние, останалите, отбелязва още Петров.

„Запътили сме се натам. Ако не започнем да овладяваме ръста на разходите, това ще е България след 5 години. Може и по-рано. Затова е нужен отпор на популизма, който извира отвсякъде”, предупреждава и икономистът Владислав Панев, бивш депутат.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст