Със 143 гласа „За“, нито един „Против“ и 4 гласа „Въздържал се“ (един от ПП-ДБ, три гласа от „Величие“) парламентът прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, с вносител – Министерският съвет.
Представяйки мотивите към законопроекта министърът на правосъдието Георги Георгиев обърна внимание, че през последните години, заради пропуски в законодателството, се нароили 40 на брой арбитражни институции, като тук той изключи така наречените арбитражи ad hoc. Само за последните три години са били постановени 600 арбитражни решения, като наред с няколкото утвърдени институционални арбитражи, които, по думите на министър Георгиев, се броят на пръстите на едната ръка, има и много други, в резултат на чиято работа се стига до казус, подобен на този с 90-годишната Янка Ушколова. Министърът припомни, че той бе показан от разследващата журналистка Вероника Димитрова, след което възрастната жена обжалва и в момента делото е висящо пред Върховния касационен съд.
Минситър Георгиев обяви, че законодателната промяна слага край на безконтролната възможност за създаване на арбитражни институции. С нея се затяга и режимът на контрол, осъществяван от Министерството на правосъдието върху арбитражните институции.
Със законопроекта се създава електронен Регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието, като вписването на постоянните арбитражни институции и арбитрите става задължително.
Уреждат се редът и изискванията за вписване в Регистъра, както и правата на гражданите и юридическите лица. Предлага се решенията, постановени от арбитражни институции или арбитри, които не са вписани в Регистъра, да се считат за нищожни, като информацията относно идентификацията на арбитража, юридическото лице, към което е създаден, както и данните за арбитрите, ще бъде публично достъпна.
Прецизират се изисквания към арбитрите, като се премахва изискването за българско гражданство и се въвежда изискване арбитърът да не е осъждан за банкрут, обявен в несъстоятелност или лишен от професионални права.
Проектът на закон осъвременява правилата за определяне на арбитри при липса на конкретен избор на страните и ограничава приложното поле на мълчаливото или конклудентно сключване на арбитражно споразумение спрямо физическо лице.
Със законопроекта се създава възможност за провеждането на арбитражни заседания чрез конферентна връзка и се засилва защитата при връчване на съществените за производството документи, особено спрямо физически лица, като се предвижда връчване чрез нотариус или частен съдебен изпълнител и се ограничават фикциите за връчване.
Предвижда се арбитражните решения да влизат в сила само след връчване и на двете страни, и се въвежда изискването за водене на електронно деловодство и електронни досиета в арбитражното производство.
Предлага се разширяване на основанията за нищожност на арбитражно решение, като вече то ще бъде обявено за нищожно и когато е постановено от невписани в Регистъра арбитраж или арбитър. В допълнение се предлага по-ниска съдебна такса в размер на 1 на сто от интереса при искове за отмяна и възможност Върховният касационен съд да може да спре изпълнение и без представяне на обезпечение, при наличие на убедителни доказателства.
В отговор на обществените очаквания се разширява и обхватът на последващия административен контрол, като се въвеждат нови санкции и мерки, увеличават се предвидените глоби и имуществени санкции. Предвижда се, наред с възможността за издаване задължителни указания до арбитражите, министърът на правосъдието да може да разпорежда и заличаването на арбитраж от Регистъра.
