Титла и пари: „Челси“ сензационно разгроми ПСЖ на финала на Световното клубно първенство с 3:0. Турнирът, който увенча поредния футболен сезон, който Международната футболна федерация превърна от компактно и не особено забележимо състезание в чудовищно състезание, поднесе на този сезон може би най-интересната изненада. Приблизително толкова интересна, колкото и предишната голяма победа на „Челси“.
Клубът спечели през 2021 г. в Шампионската лига, след като преживя дълбока криза, която изискваше, наред с други неща, спешна смяна на треньора и която не изчезна никъде след излитането. Оттогава за Челси се говори в контекста на вечни кадрови промени, търсене на стил и състав, сбогуване с предишния собственик Роман Абрамович и преминаване към американски контрол – консорциум с фронтмена Тод Бели, но не и футболни успехи. Успехи на практика нямаше, а скорошната победа в Лигата на Конференциите, третата по ранг европейска купа, не можа да подведе никого – както и да го гледате, не е нивото да се счита за голямо постижение.
И изведнъж, дълго време без да намекват за някаква магическа трансформация, „Челси“ стигна до златото на формално най-важното сред клубните състезания.
Не без късмет под формата на удобна плейофна „мрежа“, в която по пътя към финала лондончани получиха „Бенфика“, „Палмейрас“ и „Флуминензе“. Но с такава игра в решителния мач срещу носителя на титлата в Шампионската лига и без никакви уговорки относно несъответствието между формалния статус и реалния на двата отбора, че дори е някак странно да се отдаде лондонският пробив на късмет.
Ето и имената на героите, на които мениджърът на „Челси“ Енцо Мареска гласува доверие и те го оправдаха: Санчес, Густо, Чалоба, Колуел, Кукурела, Хамес, Кайседо, Фернандес, Палмър, Нето, Жоао Педро.
Световното клубно първенство е състезание между най-силните представители на шест континентални конфедерации. Турнирът се провежда под егидата на Международната футболна федерация (ФИФА). Първото клубно световно първенство на ФИФА се проведе в Бразилия през януари 2000 година. То беше признато от ФИФА за наследник на Междуконтиненталната купа, за която се играше ежегодно в Йокохама, Япония, между победителя в Шампионската лига на УЕФА и победителя в Копа Либертадорес.
