Европейският съюз (ЕС) се подготвя да засили сътрудничеството си с други държави, потърпевши от митата на американския президент Доналд Тръмп след поредицата нови заплахи към блока и към други американски ърговски партньори, твърдят запознати с въпроса лица. Те допълват, че контактите, включително с Канада и Япония, могат да обхванат дори потенциал за координация. Страните членки на общността били информирани за състоянието на преговорите на 13 юли.
Междувременно, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че ще удължи отмяната на търговските контрамерки срещу съединените щати до 1 август, за да даде шанс на бъдещи дискусии. Тези мерки бяха въведени в отговор на наложените митнически ставки на Белия дом на стоманата и алуминия преди да бъдат поставени на пауза и трябваше да влязат отново в сила в полунощ на 15 юли.
„Същевременно, ще продължим да подготвяме по-нататъшни контрамерки, така че да сме напълно подготвени“, каза на репортери в Брюксел на 13 юли фон дер Лайен, но напомни предпочитанията на блока за „договорено решение“.
Сегашният списък от насрещни ограничения включва американски стоки за 21 млрд. евро, като ЕК има готов още един за около 72 млрд. евро, както и известен експортен контрол, които ще бъдат представени на държавите членки на 14 юли. Фон дер Лайен обясни, че правната рамка против принуда ACI – най-мощният търговски инструмент на блока, няма да бъде използван засега, защото „е създаден за извънредни ситуации“, а „сегашната не е такава“.
В пост в социална медия френският президент Еманюел Макрон призова за ускоряване на подготовката на надеждни противомерки, включително и за използването на ACI, ако не се постигне споразумение до 1 август.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви във вечерните часове на 13 юли, че американските мита ще навредят „до краен предел“ на износителите в най-голямото европейско сткопанство, ако не бъде договорено решение на търговския конфликт. Мерц поясни, че си сътрудничи тясно с други лидери, за да гарантира, че мита от такъв порядък няма да влязат в сила. „Това изисква две неща: единение в Европейския съюз и добри линии на комуникация с американския президент“, коментира консерваторът в интервю за ARD.
През последните дни Тръмп изпраща писма на търговски партньори с коригирани равнища на митническите ставки, обявени през април и ги кани на преговори. В едно от тях – до бразилския лидер Луид Инасио Лула да /Силва – той заплашва с 50% обмитяване на бразилски внос в САЩ, въпреки че де факто американската сметка на търговски излишък с Бразилия. В случая проблемът е бившият бразилски президент Жаир Месиас Болсонаро, срещу когото тече процес за предполагаемо участие в опит за преврат след изборното му поражение през 2022-а. Тръмп иска обвинението да бъде свалено.
В публикувано на 12 юли писмо пък стопанинът на Белия дом предупреждава ЕС с 30% обмитяване от началото на идния месец, ако не бъдат договорени по-добри условия. И други държави, като Мексико, които също преговарят с Вашингтон, също бяха изненадани с подобна ставка.
Брюксел иска мита не по-високи от 10% на земеделския износ. Компенсационен механизъм, за който настояват някои производители на автомобили като начин за митническо облекчение за компаниите срещу инвестиции в Съединените щати, не се обсъжда засега заради опасенията на ръководството на блока, че производството може да се премести отвъд Атлантика. Вместо това преговорите акцентират върху митата на колите, твърдят добре информираните източници. Разговорите с американската страна ще продължат през тази седмица.
Вашингтон и Брюксел дискутират първоначална сделка за 10% обмитяване на по-голямата част от европейския износ с ограничени изключения за някои сектори като авиационния и медицинските изделия. ЕС иска също по-ниски мита на спиртните напитки и вината, както и въвеждането на квоти вместо 50-процентната митническа ставка, която Тръмп въведе за вноса на стомана и алуминий. Съединените щати предлагат 17% мито на земеделската продукция, а каквато и да било първоначална договореност ще обхваща и немитническите бариери, сътрудничеството в областта на сигурността и стратегическите покупки.
В допълнение към универсалния налог, който трябва да влезе в сила на 1 август, Белият дом въвежда 25% обмитяване на колите и на автомобилните части, както и двойно по-висок налог на металите. Американският президент работи и по въвеждането на секторни налози в други сфери, включително фармацевтика и полупроводници, както и обявените неотдавна 50% на промишлената мед.
Всяка сделка на този етап ще защити автоматично ЕС от тези секторни мерки, но Брюксел продължава да търси преференциално третиране на потенциално засегнатите бран5шове.
