Обявяване на противоконституционност на избора на Димитър Главчев за председател на Сметната палата, на Силвия Къдрева за негов заместник, както и на Борислав Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни, поискаха 58 депутати от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ.
Аргументите срещу избора на Главчев, който се върна начело на Сметната палата след дълга депутатска, а след това служебна министерска и премиерска кариера, е несъвместимост. След приключване мандата на оглавявания от него служебен кабинет на 16 януари 2025 г. той зае предишната си длъжност в противоречие със Закона за Сметната палата, който ограничава правото за заемане на този пост в продължение на 3 години.
„Освен това, съществува потенциален риск от институционален конфликт на интереси и опасна взаимозависимост, защото КПКОНПИ – органът, в който Силвия Къдрева е действащ член към момента на избора ѝ на зам.-председател на Сметната палата, е дал положително становище за правото на Димитър Главчев да заеме длъжността председател на Сметната палата, въпреки наличието на сериозни основания за несъвместимост поради предишната му длъжност на външен министър в собствен служебен кабинет. Налага се изводът за институционален конфликт на интереси. Къдрева е участвала във формиране на позиция за легитимността на Главчев, от която директно се е възползвала, тъй като Главчев я назначава (или ръководи нейното назначение) като свой заместник“, пишат вносителите на искането до КС.
Изборът на самата Силвия Къдрева за заместник-председател на Сметната палата пък е окачествен като противоконституционен, защото е в противоречие с принципа на правовата държава и върховенството на правото. Вносителите сочат, че Къдрева не отговаря на изискванията за професионален опит и компетентност, чиято липса в областта на публичните финанси, одита и контрола поставя под въпрос независимостта и ефективността на надзорния орган. Тя има завършено полувисше образование в специалност “Библиотечно-информационни науки”, с 3-годишен курс на обучение.
За този пост обаче се изисква диплома за магистър, каквато тя не е представила в парламента. Освен това в Сметната палата Къдрева е заемала позиции не като одитор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функции. Правомощията ѝ в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са се съсредоточили в това да отговаря за имуществените декларации и конфликта на интереси – област, която попада в антикорупционната, а не финансовата или одитната сфера.
Изборът на Борислав Божинов начело на КЗЛД пък пряко нарушава приложимото право на Европейския съюз, сочат вносителите. То се основава на Регламент 679 на ЕС от 2016 г., който се прилага задължително във всички страни-членки на съюза. Регламентът изисква в националните надзорни органи по защита на личните данни да бъдат назначавани лица, които имат необходимите квалификации, опит и умения, преимуществено в областта на защита на личните данни, както и опит в управлението на човешки и публични финансови ресурси, каквито според депутатите, подписали искането, избраният за председател на КЗЛД не притежава.
„Управленският опит на Божинов е на ниво ръководител на група в МВР с до двама служители, а професионалният му опит в областта на личните данни е едномесечен курс“, посочват вносителите. допълват, че Народното събрание още с приетите правила е нарушило тези изисквания на закона, като съзнателно не ги е включило в критериите за предложения и избор на КЗЛД. Не са представени и доказателства за професионална експертиза, академична или практическа дейност на Божинов в областта на личните данни, което се отнася до голяма степен и за останалите трима кандидати за членове на КЗЛД, предложени от Министерския съвет.
