Защо на брифинга „по случай” новия ни външен дълг финансовата министърка Теменужка Петкова ловко избягваше думата „дългове“, сякаш става дума за заразна болест, която може да се пренесе през микрофона? Вместо това използва фрази като „успешно пласирани емисии“, „оптимално структурирани инструменти“, „благоприятна доходност“…
„Министерство на финансите стряскащо взе нов дълг – този път 3.2 млрд. евро, без да обясни защо. Стар дълг ли плащат (т.нар. roll-over), не е ясно. Напомням, че през април взеха други 4 млрд. евро. Те си гонят тези 18 млрд. лв. дълг, заложен в бюджета и това е”, коментира Георги Кадиев, бивш зам. министър на финансите.
Това е първата емисия, след като страната ни получи зелена светлина за членство в еврозоната и получи повишение на кредитния рейтинг. Тя бе структурирана в два транша – от 10- и 20-годишни книжа, като е постигната добра доходност, заяви пазарният анализатор Николай Ваньов.
„Видяхме известно свиване на спредовете, или разликите между основните лихви, и това, което България плаща като кредитна премия. Емисията беше успешна, добра като размер”, отбеляза Ваньов. Друг е въпросът, че международните емисии доста зачестиха в последно време и те може би са пряко отражение на бюджетната политика на правителството и това, че дефицитите стават все по-големи и по-големи, добави той.
„Предстоящото догодина фактическо влизане на България в еврозоната се отрази положително, като интересът към книжата, особено към новите мисии, се засили. Видяхте как се отрази на кредитните рейтинги на страната. Книжата на България бяха „бутикови“ на пазара, но с увеличеното количество нови международни емисиите те не се превръщат в толкова „бутикови“. Надяваме се да видим фискална консолидация, която да доведе до по-разумна бюджетна политика“, изтъкна още Ваньов.
Ще има за крадене – сега ще капитализират ББР, пък БЕХ, пък Автомагистрали и отвсякъде ще текат пари, смята Кадиев. Глупавото е, че взимаме дълг на по-лоши лихвени нива от Италия, която има 4.5 пъти по-голям външен дълг от нас и два пъти по-голям бюджетен дефицит. Очаквам всеки момент Министерството на финансите да публикува данните за изпълнение на бюджета за юни, нарочно ги бавят, защото не са розови. Чувам, че бюджетният дефицит към края на юни е 5 млрд.лв. и към края на август ще се изпълни целият, предвиден за 2025- та, което означава, че приходите куцат, каза още Кадиев. Според него е добре, че инфлацията се засили и ще се съберат повече пари от ДДС.
За финансиста Владислав Панев, бивш депутат от ПП-ДБ, добрата новина е, че лихвите по новия дълг са относително ниски – средно около 4 процента. При румънските облигации в евро за същите периоди са над 6 процента.
Дотук обаче с хубавото. Изтеглените дългове от началото на тази година вече са за 16.2 млрд. лева. Само малка част от тях са за покриване на стари задължения. Основните са за дефицита и вероятно за увеличаване на капитала на БЕХ и ББР. Причината за това е крайно тежкото състояние на държавните енергийни дружества, е становището на Панев.
Популизмът взема връх, което означава, че разходите не само за тази година могат да се увеличат значително. Заплатите на полицаите и военните са базата, по която се стремят да се равняват всички държавни сектори. И излизат на улицата и си търсят своето.
Финансистът предупреждава, че дефицитът и наливането на пари означава инфлация. Мерките, които се обявяват „срещу спекулата“ са безсмислени, ако държавната политика е за значително нарастване на паричното предлагане. А именно това виждаме. Когато парите в обращение растат, търсенето на стоки и услуги расте, а производството намалява, какво друго да се случи освен ръст на цените?
Така че популистката политика на правителството е изключително вредна, а борбата със „спекулата“ е за замазване на очите и за ПР. Цените ще растат тъкмо заради политиката на кабинета.
Какво трябва да се направи? Бюджетните разходи да бъдат в нормални рамки. България става пристрастена към евтин държавен дълг. Както Гърция беше пристрастена към такъв преди 20-ина години. И още не могат да се оправят. Рязането на мазнинката за „пламенките” е задължително, но не само това е решението. Администрацията в много сектори е раздута. Държавните поръчки са масово на завишени цени. Енергетиката се нуждае от спешни реформи, за да започне да печели, а не да губи, продължава Панев.
Държавата взима заеми за заплати. За първи път хората на държавна работа вземат повече от работник в частно предприятие. В същото време добавената стойност на държавата е нула, припомня анализаторът Стоян Ленов.
