Една печатница и шепа застрахователи мачкат с лобизъм здравия разум в парламента
Премахването на стикера за „Гражданска отговорност”, предложено от правителството, за пореден път се отложи, след като парламентът отхвърли предложението. Така вече се навършват пет години откакто Асоциацията на българските застрахователи изпрати писмо до Комисията за финансов надзор (КФН) с идеята лепенката да отпадне.
Струва си да отбележим, че идеята беше подрепена и от МВР. Логиката в предложението е простичка- шофьорите като потърпевши отказват да плащат излишни пари, а предното стъкло на автомобила най-сетне ще бъде изчистено от найлончета и хартийки. Народното представителство в лицето на парламентарното мнозинство обаче се запъна като магаре на мост и стикерът остава.
Засега.
Въпреки че полиците по „Гражданска отговорност“ (ГО) от години се издават чрез Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска, до която КАТ, КФН и всички застрахователи имат достъп в реално време. Там се регистрира всеки нов договор за застраховка на МПС в момента на сключването му.
„Пътна полиция” може за миг – по регистрационния номер на колата да установи има ли тя задължителната полица или не. Всеки обикновен гражданин може да провери онлайн наличието или липсата на застраховка, като попълни регистрационния номер на автомобила. Въпреки това обаче лепенките по стъклата на колите продължават да са задължителни.
Кой бетонира този анахронизъм?
Сред яростните му защитници са контролните органи в лицето на КАТ, МВР и други, които държат на стикера като визуално доказателство, че автомобилът има валидна застраховка ГО. А това означава лесна проверка на място, без нужда от електронна система или достъп до база данни в реално време. И разбираемо тези институции мотивират ината си с по-лесният контрол при пътни проверки, особено в райони без интернет покритие или за мобилни екипи.
Част от застрахователните брокери и застрахователните компании също лобират за стикера, който за тях е част от процеса по продажба на полицата. А това означава възможност за предлагане или включване на допълнителни услуги при среща „лице в лице”.
Въпреки че полиците ГО вече се сключват онлайн, а документите по тях се пращат по куриер, не всеки собственик на МПС иска да плаща допълнително за доставка. Сред мотивите на малка част от бранша е и инерцията по поддържане на стари бизнес практики и по-бавна дигитализация, която дава време за адаптация. По-възрастните шофьори, по-рядко ползващи технологии, също са против поради навик и усещане за „сигурност“, че всичко е наред, когато стикерът е на стъклото.
Най-голям интерес в случая обаче има фирмата, печатаща и доставяща стикерите. Това е
директен бизнес интерес – печалба от изработката и логистиката.
Известно е, че въпросните стикери се печатат във високотехнологичната печатница „Демакс” на депутата от БСП Петър Кънев. Там се печатат и много държавни документи, ценни книжа, хартиената „Зелена карта“, както и лепенките за ГТП (годишен технически преглед). Става дума за десетки милиони левове…
Сред противниците на премахването на стикера са и двама брокери, които държат над 50 на сто от бизнеса с „Гражданска отговорност”. Тук става дума за комисионни, измервани с двуцифрени числа за всяка полица. Както и за възможност за изграждане на трайни лобистки връзки със законодателната власт.
Странно е, че досега не е отчетена каквато и да е реакция и намеса в случая от страна на Комисията за финансов надзор – както чрез подразделението си за застраховането, така и чрез своя заместник- председател, отговарящ за защита на интересите на потребителите.
Знаехте ли, че има и такъв? Чули ли се например нещо за дейността на Петър Джелепов – член на КФН, подпомагащ политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
Ами къде е Комисията за защита на потребителите?
Какво мисли Комисията за защита на конкуренцията по витаещия из общественото пространство въпрос дали в случая няма картел в тази област?
В крайна сметка потребителите продължават да плащат от джоба си безхаберието на държавата и бизнес-своеволията. Само стикерът за „Гражданска отговорност” струва 1.40 лева. Ако си купите полицата на разсрочено плащане (на 4 вноски примерно), всеки път си плащате и за стикер и към 6 лв. годишно отлитат. А като вас са 3.5 млн. души в България, които по закон трябва да имат „Гражданска”. Точка.
„Зелената карта”, „Гражданската отговорност за чужбина”, е друга голяма далавера. Тя също е задължителна и също струва пари. Въпреки че след напускането на България и при пътуването по пътищата на Европа едва ли ще се случи някой някъде да я поиска… Абсолютно ненужна официална хартия с хорограмна защита, при положение, че информация за нея има в електронен вид, достъпна за секунди.
Допълнителен щрих е свободната европейска зона, където вече сме пълноправни членове.
Шенген тотално обезсмисля зелената полица.
Ами стикерът за ГТП, бълван от „Демакс”? Който след прегледа служителите на пункта за техническото състояние на превозното средство ни лепят на предното стъкло без дори да ни питат? След като и за него информацията в полицейските таблети, купени от застрахователния „Гаранционен фонд“, е в реално време.
Тези стикери отдавна са загубили своята роля. И камерите по пътищата и мобилните камери на катаджиите разчитат „скритата” зад номерата на автомобилите информация. Автоматично по номера може да бъде проверено дали колата има застраховка “Гражданска отговорност”, „Зелена карта” и ГТП.
А ако автомобилът бъде спрян от полицай на пътя, където няма мобилна връзка, има и други варианти да бъде проверено дали има полица. Шофьорът трябва да носи както самата полица, така и допълнително картонче, издавано от Гаранционния фонд. То доказва наличието на застраховка.
При пътуване в чужбина стикерът върху предното стъкло също не върши никаква работа. В чужбина камерите не могат да проверят по номера дали автомобилът има застраховка. Но камерите не могат да направят това и по стикера.
При промените в Кодекса за застраховането, беше предложено “зелената карта” да бъде издавана само при изрично искане от страна на човека, който прави застраховката. Но и това не стана.
Очевидно е кой няма интерес стикерът да се запази.
На първо място това са шофьорите. Премахването на стикера намалява бюрокрацията, риска от фалшиви полици и разходите по замяна при загуба/повреда. Защото стикер се купува отново дори и при счупено предно стъкло, примерно в резултат на паднало дърво при буря.
Държавата също не би трябвало да е против отпадането на лепенката. В дългосрочен план електронният контрол е по-евтин, по-надежден и по-малко податлив на измами.
Против са и застъпниците за дигитализацията и прозрачността, защото премахването отстранява един архаичен елемент, подхранващ почвата за корупция по пътищата.
Хартиената винетка изчезна през 2018-та. Но в случая със стикера интересите и аршинът са различни.
