Изпращаме юли със спомена за онова напрегнато очакване на датата 8 юли, когато България получи заветното „Да“ за еврозоната. Сред последвалите реакции искаме да откроим една специална. В горещия следобед на 29 юли галерия „Средец“ към Министерството на културата се превърна във времево огледало – не към миналото, а към бъдещето, към предстоящата трансформация на България. С изложбата „Ре-акция: България и еврото“, създадена от български художници от Международното триенале на сценичния плакат, визуалните артисти дадоха първия си коментар на официалното потвърждение на влизането ни в еврозоната.
Изложбата включваше 13 голямоформатни плаката на утвърдени автори като проф. Божидар Йонов, Каталина Василева, Радослава Боор, Люба Томова (носителка на голямата награда на десетото биенале на сценичния плакат), Ненко Атанасов, Георги Георгиев-Аршата, Иван Кашлаков, Мила Лозанова.
Любопитен детайл е, че събитието беше организирано от Международното триенале на сценичния плакат – най-дългогодишният форум за плакатно изкуство в България, а изложбата беше блиц – закриха я след час и половина.
Защо? Възможни са две хипотези:
Първата, на официалното откриване заместник-министърът на културата Тодор Чобанов подчерта значението на плаката като динамична форма на изкуство, която реагира мигновено на обществените процеси. Заради това може да се допусне, че и организаторите са искали тя да бъде в „Средец“ като само за миг, а после цяло лято да се говори за нея.
Втората хипотеза, изложбата ще гостува и в други градове в страната, а освен това се обмисля да пътува и до български училища и културни институти в чужбина, където да срещне нова публика. Така че „графикът“ на „Ре-акция: България и еврото“ е твърде натоварен.
Заместник-министърът Тодор Чобанов, който е археолог по образование, направи интересно сравнение: „Плакатът е синтез от няколко изкуства: може да бъде реклама, може да бъде анонс, може да бъде и много други неща. Но както монетите пазят историята на своето време, така и тези визуални образци ще останат свидетелства за културния отзвук от преминаването към еврото“.
Надеждата на заместник-министър Тодор Чобанов е, че подобни проекти ще помогнат на младите поколения да разберат, че еврото не е толкова страшно, колкото го изкарват.
На изложбата присъстваха и официални гости, сред които Таня Христова – кмет на Габрово, и Снежана Йовева – директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи.
Кураторът на изложбата Албена Спасова представи авторите и концепцията зад проекта. Тя акцентира върху това, че плакатът никога не е безразличен – той реагира, поставя въпроси и говори на езика на своето време. По думите ѝ именно чрез визуалното изкуство събитията от обществен интерес добиват друга, по-човешка и лична перспектива.
Екипът на триеналето обяви, че „Ре-акция“ ще има своето логично продължение през 2026 година, когато ще се състои следващото издание на форума.
Да, изложбата беше блиц – но ефектът й остава. В епоха, в която политическите послания често губят нюанс, визуалното изкуство отново припомни, че може да бъде най-прекият път до общественото съзнание.
Симеон Коен
