Светът е отправил поглед с надежда за край на войната в Украйна към историческата среща във Вашингтон. Тръмп ще приеме днес, 18 август, президента на Украйна Володимир Зеленски, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на НАТО Марк Рюте и няколко лидери от Европейския съюз.
Пълмомащабната война, която Русия започна през февруари 2022 г. е най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Вашингтонският център за стратегически и международни изследвания стига до извода, че досега Москва е загубила около един милион военни (убити и ранени), а около 400 000 е равносметката за Киев. Като цяло в момента под руски контрол са около 20 процента от територията на Украйна.
Европа отдавна е наясно, че влиянието й върху конфликта е ограничено. Дори самият украински президент няколко пъти е заявявал, че единствено Съединените щати могат да повлияят на Кремъл, без значение дали политически или чрез икономически ограничения. Редица европейски анализатори пък са отбелязвали, че Русия може да победи във войната, ако САЩ намалят подкрепата си за Украйна.
Приятелската среща на Тръмп с колегата му Владимир Путин в Аляска на 15 август доста разтревожи европейските ръководители. Сега те се опасяват, че Зеленски няма да получи също толкова „дружелюбен прием“. Въпреки че при умората на Вашингтон от този „чужд“ за него конфликт и желанието на Тръмп да стане нобелов лауреат за мир, нищо чудно американският президент да се постарае. Със сигурност обаче, дори посрещането на европейците да не е топло и приятелско, то ще е любезно.
Ден преди днешната среща в Белия дом държавният секретар на САЩ Марко Рубио предупреди, че единственият начин да се постигне споразумение е „всяка страна да получи нещо и да жертва нещо“. Той бе категоричен, че Вашингтон никога не е настоявал Путин да получи „целия Донбас“.
Междувременно специалният пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, обяви пред американските медии в неделя, че Тръмп и Путин са договорили сериозна рамка, чиито детайли тепърва ще се изкусуряват.
Уиткоф посочи, че Путин се е съгласил Украйна да получи „сериозни гаранции за сигурност“ в рамките на потенциално мирно споразумение, а Москва би подписала ангажимент да не навлиза в бъдеще на никакви други територии, било то в Украйна или в европейски държави, и да не нарушава техния суверенитет.
Според него Русия е склонна да направи териториални „отстъпки“ в пет украински области, но не уточни подробности. По думите му Кремъл разглежда размяната на територии по фронтовата линия, а не по административните граници, което означава, че Русия „не поглъща Украйна изцяло“.
Другото важно нещо е, че Трмъп информира европейските лидери след срещата в Аляска за готовността на Вашингтон да предостави гаранции за сигурността на Украйна. По-рано той не щеше и да чуе за подобна възможност и твърдеше, че американските компании, които работят в Украйна по сделката за редкоземни метали, са достатъчен гарант Русия да не нападне отново.
В неделя самият Тръмп написа в своята социалната мрежа „Трут соушъл“, че украинците трябва да са готови да предадат част от територията си. Според него, ако не го направят, ще загубят още територии. А за анексирането на Крим той обвини предшественика си от първия си мандат – Барак Обама.
Европейският съюз продължава да твърди, че границите не могат да се променят по този начин и Украйна трябва да запази териториалната си цялост. Фон дер Лайен подчерта в неделя, че ЕС ще запази икономическите санкции и дипломатическия натиск върху Русия. В момента се подготвя 19-ият пакет със санкции.
Междувременно Зеленски повтори позицията си, че е необходимо да се установи прекратяване на огъня и чак след това да се договори финално споразумение за мир. Украинският президент заяви също, че не вижда никакъв знак за готовността на Русия за тристранна среща на върха между него, Тръмп и Путин.
Докато Европа се надява да получи място на масата за преговори, през нощта срещу понеделник при руска атака с дронове в Харков загинаха трима души и други 17 бяха ранени.
По данни на украинския Генерален щаб, руските сили продължават офанзивните действия на 12 участъка от фронтовата линия.
На този фон едва ли можем да очакваме грандиозни новини от днешната среща във Вашингтон. Но пък, дипломацията, която често остава скрита от медиите, може да ни изненада.
