Ако кампанията на президента Доналд Тръмп за отстраняване на члена на борда на Федералния резерв (ФЕД) Лиса Кук бъде успешна, тя би му дала възможност да упражни по-голямо влияние върху централната банка на Съединените щати, като си осигури мнозинство в седемчленния ѝ съвет на управителите. Стопанинът на Белия дом заяви ясно, че иска от институцията да намали разходите по заемита, а под ръководството на председателя й Джеръм Пауъл е подложена на постоянни атаки за всичко – от решенията си по паричната политика до превишаването на разходите по голям проект за обновяване на сградата на централния й офис във Вашингтон.
Тръмп призова на 20 август за оставката на Кук, след като директорът на Федералната агенция за жилищно финансиране (FHFA) Бил Пулт – близък съюзник на президента – отправи обвинения, че тя е извършила ипотечна измама, като е излъгала в заявленията за два ипотечни кредита, за да си осигури по-благоприятни условия.
Кук, чийто мандат в банковия борд е до 2038 г., по-късно отговори категорично, че няма да се остави да бъде принудена да се оттегли.
„Това е нов опит на американската администрация да получи по-голям контрол над Федералния резерв“, коментира Клаудия Сам, главен икономист в New Century Advisors и бивш икономист във Федералния резерв. И допълни, че „те дърпат колкото се може повече лостове, за да получат този контрол.“
Критиките срещу Кук подчертават докъде е готов да стигне Белия дом, за да разшири влиянието си върху централната банка, която традиционно е била изолирана от политически натиск, когато става въпрос за решенията ѝ за лихвените проценти. Управляващите вече са използвали подобна тактика срещу политически противници, като сенатора от Калифорния Адам Шиф и главния прокурор на Ню Йорк Летиша Джеймс.
Това хвърля сянка и върху годишната конференция на Федералния резерв в Джаксън Хол, щата Уайоминг, която трябва да бъде открита във вечерните часове на 21 август. На нея, ден по-късно, Пауъл ще произнесе последното си обръщение пред събранието на световните централни банкери и е малко вероятно да даде на Тръмп това, което иска да чуе – гаранции за предстоящо намаляване на лихвите. От началото на годината насам представители на Федералния резерв отхвърляха исканията на президента за по-ниски лихви, посочвайки инфлационния риск от неговите мита като причина да запазят непроменен базовия лихвен диапазон.
Ако Кук напусне поста си, това ще даде възможност четири от седемте места в Управителния съвет на Федералния резерв да бъдат заети от номинирани от Тръмп послушници. Президентът вече назначи двама от настоящите управители още в първия си мандат и номинира Стивън Миран – председателят на Съвета на икономическите съветници на Белия дом – да запълни третото място, което наскоро беше освободено предсрочно от Адриана Куглер, назначена от бившия американски президент Джо Байдън. Стратегията би била в съответствие с подхода, възприет от Тръмп към управителните съвети на други федерални правителствени агенции, опитвайки се да ги напълни с републикански номинации.
Въпреки това, спечелването на мнозинство в борда на Федералния резерв не гарантира, че стопанинът на Белия дом ще постигне желаното по отношение на промените в лихвените проценти. Назначените от Тръмп лица ще трябва да получат подкрепа от по-широкия, определящ лихвите паричен комитет на централната банка (FOMC), и освен това няма гаранции, че всичките „новаци“ просто ще се съобразят с изискванията на президента.
Важен е и въпросът кого ще номинира Тръмп за наследник на Пауъл, след като мандатът му на председател изтече през май 2026-а, макар че дали това ще отвори пето място за запълване в борда ще зависи от решението на Пауъл дали да довърши или не мандатът си на член на управителния съвет, който изтича едва през 2028 година.
Решенията за лихвените проценти се вземат от FOMC – групата от 12 парични стратези във Вашингтон и клоновете на Федералния резерв в страната. Това означава, че дори ако четирима назначени от Тръмп подкрепят определен ход, те ще имат ножда от вота на поне трима други членове с право на глас, за да формират мнозинство. Всеки от седемте члена на банковия борд има постоянен вот, както и директорът на Федералния резерв на клона в Ню Йорк. Останалите четири гласа се променят всяка година на ротационен принцип между директорите на останалите 11 регионални клона на централната банка.
Мнозинството в борда би могло да даде на Белия дом по-голямо влияние в други области на политиката, включително въпроси, свързани с банковото регулиране, които са от компетенциите на управителния съвет, а не на FOMC. Както и за одобряването или налагането на вето върху преназначаването на директори на банковите клонове на всеки пет години.
Междувременно Пауъл все още отказва да сподели плановете си какво ще прави през идния май, когато изтича мандатът му като председател на Федералния резерв, въпреки че предшествениците му напускаха веднага, дори когато мандатът им като управители им е позволявал да останат по-дълго. Евентуалното по-ранно напускане на Кук обаче може да увеличи натиска върху 72-годишния Пауъл да остане, за да окаже известна съпротива срещу политическото влияние в институцията.
„Смятаме, че Пауъл ще стисне зъби и ще остане в борда на Федералния резерв до края на мандата си през януари 2028 г.“, посочи в бележка на 20 август Андрю Бренер, ръководител на отдела за международни облигации в NatAlliance Securities.
