Договорът с турската държавна компания „Боташ“ вече тежи като воденичен камък на българската енергетика – само за първите месеци „Булгаргаз“ е задлъжнял с над 600 милиона лева – пари, които той не може да изплаща, обяви премиерът Росен Желязков на кръгла маса, организирана от Института за стратегии и анализи.
Споразумението, сключено от служебно правителство на президента Румен Радев, се очертава като едно от най-скъпите и дългосрочни решения в новата енергийна история на страната, което може да струва до 6 милиарда лева, отбеляза премиерът.
Той подчерта, че темата не трябва да се свежда до политическа полемика, а да се търсят професионални и експертни решения.
„Поставили сме на едната страна на везните бъдещето на „Булгаргаз“, а на другата – начина, по който функционира икономиката на страната през политически решения. Необходимо е да се търсят устойчиви решения с дългосрочна логика, а не краткосрочни политически ходове“, коментира министър-председателят.
Желязков акцентира, че проблемът с договора с „Боташ“ не е само във финансовото измерение и обясни: „Този договор поставя въпроса доколко дългосрочните решения могат да се вземат от правителство с много кратък мандат – за цели 13 години напред. В своя потенциал, с цялостната ескалация, договорът би струвал на държавата около 6 млрд. лева. Когато се разглежда този негов дългов потенциал, трябва да се зададе въпросът какъв е неговият приходен потенциал. Основният въпрос е доколко се защитава държавният интерес – не само в момента, а през целия жизнен цикъл на договора“.
Така премиерът постави под съмнение отговорността на служебното правителство на Румен Радев, което е обвързало страната с подобно дългосрочно и рисково споразумение.
Премиерът не спести критиката си към политическия характер на сделката. По думите му договорът прекалено много е бил натоварен с политически контекст и това е попречило да се вземат конкретни и комплексни решения за неговата реализация, изменение или прекратяване.
Не можем да подминаваме проблемите в енергетиката, които са резултат от неправилни решения и се превръщат в част от политическия дебат. Въпросът за „Боташ“ е именно такъв – той трябва да се решава професионално, с оглед на държавния интерес и устойчивостта на енергийния сектор, подчерта Желязков.
Той бе категоричен, че наследството от служебния кабинет на Радев пречи не само на финансовата стабилност на „Булгаргаз“, но и на доверието в енергийната политика на България.
По думите на премиера правилните политики са в основата на устойчивото развитие на сектора и предпоставка за привлекателна инвестиционна среда.
„Енергията вече не е просто ресурс, а е новата валута на глобалната политика. Основният въпрос е доколко държавният интерес е защитен в целия жизнен цикъл на дългосрочните договори“, продължи Желязков. Той настоя, че развитието на нови енергийни коридори, на ядрения потенциал и на възобновяемите източници изисква последователни политики и професионален консенсус.
„Развитието на новите енергийни коридори, развитието на ядрения потенциал, инвестициите, но и разумното инвестиране във възобновяемите източници и балансиращи мощности са амбициозни проекти. Те могат да бъдат успешно реализирани само когато има професионален и социален консенсус. Най-важното за инвеститорите е стабилността, предвидимостта и икономическата логика в дългосрочен план“, обобщи премиерът.
