Министерството на финансите ще внесе до края на октомври в Народното събрание проекта на бюджета за 2026 година. Финансовият министър Теменужка Петкова потвърди, че законовият срок ще бъде спазен. Това ще е първия бюджет на България, изготвен и представен в евро. Междувременно обаче в управлението се появиха сътресения и отново се заговори за избори.
Финансовото ведомство обяви, че проектобюджетът е разработен при ангажимент за спазване на фискалните правила на Европейския съюз и поддържане на бюджетен дефицит в рамките на три процента от брутния вътрешен продукт. Правителството формулира като основни цели поддържането на макроикономическата стабилност в условията на валутен преход, увеличението на доходите в публичния сектор и на пенсиите, запазването на съществуващите данъчни ставки и осигуряването на финансова предвидимост и съответствие с изискванията на Европейската комисия.
Според изявленията на министъра на финансите и на премиера в проекта за бюджет са предвидени допълнителен един милиард лева за пенсионната система и още 1.2 милиарда лева за възнаграждения в държавната администрация. Не се планират промени в данъчните ставки, нито въвеждането на нови данъци. Предвижда се плавно увеличение на максималния осигурителен доход, както и прилагането на т.нар. швейцарско правило при актуализацията на пенсиите.
Прогнозите са за по-високи бюджетни приходи в сравнение с 2025 г., основно в резултат на очакван растеж на брутния вътрешен продукт, умерена инфлация и подобрена събираемост.
Очаква се държавният дълг да нарасне умерено, но да остане в границите, допустими по европейските фискални правила. Част от необходимото финансиране ще бъде осигурено чрез нови емисии на държавни ценни книжа.
Още преди да бъде представен, новият бюджет беше отхвърлен от няколко партии. Крехкото парламентарно мнозинство и реалната възможност за нови избори увеличават риска от политически натиск за по-високи публични разходи, тоест от популистка политика, която винаги е проваляла бюджетите.
Сред политическите формации в парламента се наблюдават сериозни различия за развитието на икономиката. ГЕРБ и ДПС подкрепят текущата фискална рамка и подчертават необходимостта от стабилност. От „Продължаваме промяната“- „Демократична България“ се противопоставят на увеличението на заплатите без структурни реформи и предупреждават за опасност от популизъм в предизборен контекст. Обединението предлага майките да получават пълен размер на майчинските обезщетения за целия период на отглеждане на дете, а здравните им осигуровки да бъдат поети от държавата. Аргументът е, че тази стъпка би ограничила дискриминацията при наемане на работа на млади жени. Тези предложения не са включени в проектобюджета, но вероятно ще бъдат предмет на парламентарен дебат.
Партия „Възраждане“ настоява за повишаване на данъците върху свръхпечалбите, хазарта и концесиите, както и за съкращаване на държавната администрация. А МЕЧ вече оповести, че няма да подкрепи бюджета, прогнозирайки дефицит между шест и седем процента и необходимост от нов дълг в размер до двадесет милиарда лева. Лидерът й Радостин Василев смята, че след приемането на бюджета управляващото мнозинство ще се разпадне, което би довело до предсрочни избори през следващата година.
Пред изпълнението на бюджета се открояват няколко основни предизвикателства. На първо място стои фискалният риск, който ще дойде от увеличените социални разходи и от необходимостта да се поддържа балансиран дефицит в рамките на три процента. Съществува и икономически риск, свързан с възможно забавяне на икономическия растеж и непълно изпълнение на приходната част. На трето място трябва да се отбележи институционалният риск, който е следствие от политическата нестабилност и потенциалните промени в парламентарната подкрепа за ГЕРБ.
Необходимо е да се отбележи, че има и технически риск, който е свързан с факта, че това е първия бюджет в евро и изисква пълна координация с европейските институции за финансовите параметри.
Най-сериозните опасения за ефективността на бюджета за 2026 г. според икономисти си остават липсата на дълбоки структурни реформи, конкретна стратегия за намаляване на административната тежест и последователна политика по разходите. Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) предупреди миналата седмица, че „ако държавният бюджет продължава да финансира трайно растящи текущи разходи с дефицит и дълг, без реформи и дисциплина, то крахът на публичните финанси е неизбежен“.
Становището на бизнеса е, че публичните предприятия трябва да са по-ефективни и да осигуряват предсказуем паричен поток към бюджета, без това да ги лишава от финансови средства за модернизация. Затова той препоръчва въвеждането на стандарта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за добро корпоративно управление в държавните компании като професионални и независими бордове, конкурсен подбор, подкрепен с договори за резултати и публикуване на тримесечни отчети. Целта според АИКБ е пазарът и обществото да виждат реалната ефективност на публичните предприятия.
На този фон основното предизвикателство пред правителството ще бъде да съчетае социалните очаквания с изискванията за финансова дисциплина. Също така да осъзнае, че предизборните обещания за увеличаването на пенсии и на заплати на администрацията после трябва да се изпълняват. Друг е въпросът, че автоматичното увеличаване на доходите, което не е обвързано с резултати и производителност, досега не ни е направило по-богати.
