Европейската комисия е започнала да работи по създаването на нов разузнавателен орган под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен, в опит да подобри използването на информацията, събрана от националните шпионски агенции. Звеното ще бъде сформирано в рамките на генералния секретариат на ЕК и планира да наеме служители от цялата разузнавателна общност на Европейския съюз и да събира разузнавателна информация за съвместни цели, съобщиха четири запознати с въпроса лица.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и предупрежденията на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, че ще намали американската подкрепа за сигурността на Европа, подтикнаха Брюксел да преосмисли вътрешните си възможности за сигурност и да започне най-голямата си кампания за превъоръжаване от студената война насам.
Един от добре информираните източници отбелязва: „Шпионските служби на държавите-членки на ЕС знаят много. Комисията знае много. Нуждаем се от по-добър начин да съберем всичко това и да бъдем ефективни и полезни за партньорите. В разузнаването трябва да дадеш нещо, за да получиш нещо.“
На този ход се противопоставят висши служители в дипломатическата служба на ЕС, която ръководи Центъра за разузнаване и ситуации (Intcen) на блока. Те се опасяват, че звеното ще дублира ролята на Intcen и ще застраши бъдещето му, твърдят запознатите с въпроса лица. Планът не е съобщен официално на всичките 27 държави членки на общността.
Говорител на ЕК е заявил пред „Файненшъл таймс“, че Брюксел „проучва как да засили своите възможности за сигурност и разузнаване … и като част от този подход се обмисля създаването на специално звено в рамките на генералния секретариат.“
Концепцията се разработва и дискусиите продължават и все още не е определен конкретен график, подчертават добре информираните източници. И добавят, че „звеното ще ползва като база съществуващия опит в комисията и ще си сътрудничи тясно със съответните отдели на Европейската служба за външна дейност (EEAS)“.
Споделянето на разузнавателна информация отдавна е деликатна тема за страните членки на ЕС. Големи държави като Франция, с широки шпионски мрежи и възможности, са предпазливи да споделят чувствителна информация с партньорите си. Появата на проруски правителства в страни като Унгария допълнително усложнява сътрудничеството. Очакванията са държавите от блока да се противопоставят на действията на Брюксел за предоставяне на нови разузнавателни правомощия на шефката на ЕК.
Новото звено е резултат от решението на фон дер Лайен да създаде специален „колеж по сигурност“, където нейните комисари да бъдат информирани по въпросите на сигурността и разузнаването. Тя също така предприе действия за финансиране на покупки на оръжия за Украйна и стартиране на сателитния проект Iris².
Споделянето на разузнавателна информация от ЕС датира от терористичните атаки срещу Съединените щати на 11 септември 2001 г., които накараха разузнавателните агенции на Франция, Германия, Италия, Холандия, Испания, Швеция и Обединеното кралство да започнат да обединяват класифицирани оценки за сигурност. Този процес в крайна сметка стана по-институционализиран и разширен, за да включи и други държави членки, и през 2011 г. беше поставено под егидата на дипломатическата служба на ЕС.
