Възможно ли е да получим изключение от американските санкции като Орбан?

Орбан

Възможно ли е да получим изключение от американските санкции като Орбан?
Унгария успя да си издейства едногодишно изключение от американските санкции върху руския нефт и газ. Дали може да постигне това и България?

След като Съединените щати блокираха на 7 ноември сделката за продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“, София отново бе изправена пред болезнената истина, че енергийният ни суверенитет е илюзия.

Само за няколко часа парламентът прие закон, който позволява на правителството да назначи „особен управител“ на „Лукойл Нефтохим“. На хартия това изглежда като поемане на отговорност, но на практика е ход, продиктуван от страх и хаос.
Вече три десетилетия страната ни търпеливо изгражда зависимостта си от една компания и сега се чуди как ще се справя без нея. „Лукойл“ не просто произвежда горива, а държи 80% от пазара и контрола върху ключови логистични мощности у нас.

Рафинерията в Бургас е с капацитет над 7 млн. тона годишно, със собствен терминал на Черно море, складове и тръбопроводи към вътрешността на страната. Тя е основния доставчик на дизел, бензин и авиационно гориво не само за вътрешния пазар, но и за съседни държави. Без нейното производство ще се наложи да внасяме горива.

Министърът на енергетиката Жечо Станков увери, че България разполага с достатъчни количества бензин и дизел на „достъпни цени“ и че се работи за сигурността на доставките.
„На ежедневна база следим всички количества, които са в страната. На първо място са доставките за българските граждани на достъпни цени и това е гарантирано“, заяви министърът пред медиите на 11 ноември. Но в страна, където дори стратегическите резерви се съхраняват в чужбина, думата „гаранция“ звучи кухо.

Според Станков България е в постоянен контакт с Американската служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC), за да получи разрешение „Лукойл Нефтохим“ да продължи работа и след 21 ноември.

Министърът на икономиката Петър Дилов също изрази увереност в телевизионно интервю на 9 ноември, че ще получим изключение от санкциите, подобно на Унгария.

Аз съм напълно сигурен, че ще получим необходимата дерогация. Ние не сме санкционирани, а САЩ за нас са стратегически партньор. Санкциите не са насочени към България и Европа, а целят прекратяване на един военен конфликт„, каза Дилов.

Не трябва да се подценява фактът обаче, че разполагаме с твърде малко инструменти за реакция и това е напълно логично, след като години наред различни правителства обещаваха енергийна стратегия, която така и не се случи. Сега управляващите действат в пожарен режим, а именно със закони, приети по спешност, и дипломатически надежди.

Докато Румъния подготвя правна и пазарна рамка, която позволява държавно придобиване на активите на „Лукойл“, България избира административен контрол и закон, граничещ с национализация. Несигурността личи и в дипломатическото мълчание. Докато Букурещ говори открито за инвестиционни гаранции, София чака, за да разбере дали Вашингтон ще прояви разбиране и дали Москва няма да се обиди.

Миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом и получи едногодишно изключение от санкциите. Унгария запази правото да купува руска енергия по тръбопроводите „Турски поток“ и „Дружба“. Орбан аргументира изключението с факта, че за държава без излаз на море руският петрол е въпрос не на избор, а на оцеляване. В замяна Будапеща се ангажира да закупи американски втечнен газ за 600 млн. долара и ядрено гориво от „Уестингхаус“ за АЕЦ „Пакш“. Сделката е проста – енергийна гъвкавост срещу политическа лоялност. Това е изкуството да кажеш „да“ на Вашингтон така, че той да повярва, че е по неговите условия.

Орбан често е пример за спорна политика, но този път успя, защото превърна зависимостта си в аргумент. България би могла да постигне подобен резултат, но само ако приеме истината, че спасението няма да дойде отвън. Нужни са собствени решения, като инфраструктура, конкуренция и ясна визия за енергийното бъдеще.

На теория можем да последваме примера на Будапеща, но на практика ще е трудно. Орбан има лични отношения с Тръмп, който го нарича „приятел“ и „велик лидер“. Ние, вместо да водим целенасочен диалог с Вашингтон, пишем закони посред нощ и обещаваме, че „ще се справим“.

След като потенциалният купувач „Гънвор“ беше обявен за „марионетка на Кремъл“, България остана между чука и наковалнята. Вашингтон иска от нас стриктно прилагане на санкциите, а Москва ни заплашва с ответни действия.

Енергийният анализатор и бивш посланик в Русия Илиян Василев предупреди във „Фейсбук“, че законът за „Лукойл“ може да се превърне в бумеранг. Русия ще се представи като жертва на „държавна агресия“ и да съди България за милиарди. Според него „спекулантите вече трупат печалби, защото дизеловите фючърси скачат“, а има и „висока вероятност особен управител да саботира работата на рафинерията“.

Докато Унгария успява да превърне зависимостта си в инструмент за преговори, България превръща зависимостта си в извинение. Разликата не е в ресурсите, а в начина на мислене. Крайно време е политиците ни да се научат да договарят условия, а не просто да чакат отстъпки. Защото в енергетиката, както и в политиката, който чака, винаги плаща по-висока цена.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст