Последните дни донесоха бързо раздвижване около американското предложение за прекратяване на войната в Украйна. Киев е приел „същността“ на плана на Съединените щати, Вашингтон спомена за „незначителни детайли“ за доработване, а руската делегация преговаря с американски представители в Абу Даби.
Световни медии съобщиха, че САЩ водят тайни разговори с Русия и Украйна в Абу Даби. Министърът на сухопътните войски на САЩ Дан Дрискол се е срещнал с руска делегация в понеделник, а на следващия ден е разговарял с началника на военното разузнаване на Украйна Кирило Буданов. Американски служител е заявил, че целта е разговорите с Русия, проведени след разговорите между Съединените щати и Украйна в Женева през уикенда, да положат основите за бъдещи ангажименти на по-високо ниво.
На пръв поглед това изглежда като дипломатически пробив, но под повърхността се очертава далеч по-мрачна и неудобна истина – Европа и украинският президент Володимир Зеленски нямат особен избор, защото правилата на играта се диктуват отвъд Атлантика.
Разговорите, ръководени от Дрискол, символизират нов етап, в който американците поемат пълен контрол над процеса. Те вече не са просто посредник или съюзник на Украйна, а диктуват рамката, темпото и дневния ред на преговорите. Европа, макар и засегната най-пряко от бъдещата архитектура на сигурността, остава встрани.
От руска страна тактиката е позната. Кремъл изчаква, настоява за връщане към „духа на Аляска“ (срещата между Тръмп и Путин през август) и демонстрира, че държи ключа към окончателното решение. Русия разбира, че преговорният процес е достигнал момент, в който САЩ бързат да формулират сделка, а Европа няма капацитета да наложи друга.
В актуализираната 19-точкова версия на първоначалния американски план от 28 точки отсъстват най-неприемливите предложения – териториални отстъпки, принудително ограничаване на украинската армия до 600 000 души, правно блокиране на членството в НАТО. Което е резултат от украинския натиск и съпротивата на европейците, но и от американския интерес да постигне споразумение, което не изглежда като капитулация. И все пак Украйна се съгласи да намали армията си до 800 000 души, а и прие рамка, над която всъщност няма пълен контрол.
Зеленски ясно осъзнава ограниченията си. Той потвърждава постигнатите „солидни резултати“, но не крие, че ключовите и чувствителни въпроси остават за обсъждане лично с Доналд Тръмп. Американският президент обаче е политик, който може да изиска отстъпки, за които нито Европа, нито Киев имат механизъм да противостоят.
Ако Тръмп реши да се върне към първоначалната 28-точкова рамка, Зеленски ще бъде притиснат до стената – или приема документа, който включва тежки условия, или продължава войната с надеждата за по-нататъшна западна помощ, която реално е непредвидима.
От офиса на украинския президент съобщиха, че той е готов да се срещне с Тръмп „възможно най-скоро“, евентуално по време на почивката за Деня на благодарността (27 ноември), за да финализират съвместно споразумение за прекратяване на войната. Само че американският президент обяви, че планира да се отправи за празниците към резиденцията си Мар-а-Лаго във Флорида и няма да е във Вашингтон до вечерта на 30 ноември.
Европейският съюз също е лишен от избор, независимо от публичните си декларации. След близо четири години война Брюксел не е изпратил в Украйна войски, не е предоставил оръжия в мащабите, поискани от Киев, и дори не успя да се обедини около предложението да използва замразените руски активи на стойност над 200 милиарда евро.
Провалът на европейския план за „репарационен заем“, блокиран от Белгия, разкри пределите на европейската политическа воля. И когато континентът не може да предложи нищо друго освен дипломатическа и морална подкрепа, както и ограничени финансови инструменти, той неизбежно приема ролята на наблюдател.
Днешните реалности са безпощадни. Съединените щати имат лостовете, а Русия, благодарение на някакво свое влияние върху Тръмп, има силата да забавя или ускорява процеса. Европа пък следва хода на събитията, затова и приветствията от страна на Урсула фон дер Лайен за „добрия напредък“ в преговорите звучат повече като реакция на липса на алтернативи, отколкото на реално постижение.
Истината е, че в този момент инициативата не е в ръцете нито на Украйна, нито на Европейския съюз. Зеленски може да настоява за доработване, а Европа да се опитва да влияе върху формулировките на споразумението, но стратегическото решение ще бъде взето между Вашингтон и Москва.
За ЕС липсата на избор е резултат от разделение между страните в общността. За Зеленски тя е резултат от необходимостта да оцелее – политически, военно и държавнически, и то в условия, които не той определя.
