Има нещо символично в протестите през последните няколко дни и месеци – усещането за пробуждане. Това чувство се усети и при протеста от 26 ноември и се дължеше не на ветераните, а на онези, които “нямали опит” и “не разбирали от политика”. По-възрастните ще си кажат, че видиш ли това бил поредният изстрел със забравен предпазител. Да, ама не! От протеста имаше ефект – и то огромен.
Шумът от улиците тогава бе различен, заглушаващ добре познатите евфемизми за “стабилност” и “перспективно развитие”. Операция “МладежЪ” придоби големи размери, а с това започна да се създава и нов по-модерен патриотизъм.
Но какво представлява въпросната операция?
Тя е обединение на младото поколение, познато още като Gen Z (родените между 1997 – 2012 г.), което не се страхува да казва истините си, гледайки властта право в очите, с чувство за отговорност. Поколението е и първото, което израства напълно с интернет, социални мрежи и смартфони, като може би една от най-важните му характеристики, откроена в многото изследвания, е силно изразеното му чувство за свобода, както в личен, така и в социално-политически план.
Подобни усещания България помни и при гражданското пробуждане – през 1997 г. (протестите срещу правителството на Жан Виденов и хиперинфлацията); после през 2013 г. (недоволството срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС) и през 2020 г. (протестите срещу третото правителство на Бойко Борисов).
Протестът през изминалата сряда (26 ноември) обаче е своеобразна връхна точка. През годината страната ни стана свидетел на немалко демонстрации – срещу съдебната система и ареста на кмета на Варна Благомир Коцев, в подкрепа на младите лекари, настояващи за по-високи заплати, срещу еврото и други. Така на 26 ноември на улиците в обхвата на т. нар. “триъгълник на властта” излязоха най-вече млади хора, дошли от работа, училище или университет. Младежи с различни възгледи, но с едно общо усещане – изпаряване на бъдещето!
Иронията в цялата ситуация беше, че онези, които скрито се радваха на младежката апатия, сега трябва да приемат най-тежките последствия. Поколението на Gen Z вече не е безразлично! Да, живеем в държава, а и свят, където лидерите са масово над 60 години. Някой ще попита: “Докога!?”. Отговорът си е класическият: “Докато можем да ви обясняваме, че го правим за ваше добро”. Пълни небивалици!
Поредната интоксикация с популизъм, разбиваща имунната система на либералната демокрация. После се чудим защо 36 години от началото на демократичните промени в България “не стигат” и 81.2% не са съгласни, че демокрацията в България е истинска.
Да се върнем обаче към конфликта между “старите” и “новите”! Преди това нека изясним нещо – младите (бел. авт. роден съм 2004 г.) не искат да “спасяват държавата”, както много други на бели коне са се опитвали безуспешно. Искаме просто да не ни пречат да живеем в татковината ни. И ако това за властимащите е “трудно” за постигане, следва равна по-сила реакция.
И за да не сме празнословни ето и пример – държавният бюджет за 2026 г. едва ли ще бръкне директно в джоба на протестиращите млади хора, но ще удари техните родители, работодатели и бизнеса, от който вероятно в някакво бъдеще те ще станат част. Така че онова, което реално задейства Операция „Младежъ“ е по-скоро институционалният разпад, корупцията и най-вече грубият и агресивен език на парламентаристите.
Революция! Но не онази, на която човечеството се е нагледало, а другата – културно издържаната. Единствената, бореща се срещу популизма, “чалгаризацията” и останалите пороци на побългарения либерализъм. Пример за такива „дефекти“ са и не добре структурирани изказвания от типа на наблюденията на Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Борисов, който отбеляза, че “…Младите хора, които ходят по тези (визира протеста срещу бюджета) протести, въобще не знаят каква е истинската цел, която е еврозоната“.
Няма как да пропуснем и твърденията на Делян Пеевски, че всичко, което е социално и в полза на хората ще бъде защитено.
„Няма да има класи, всички хора са еднакви, пазим всички хора, работим за всички хора, няма да позволя някой от жълтите павета да дели хората“, обяснява лидерът на ДПС-НН.
Толкова “народно”, че даже напомня за едно безкласово общество от една друга, по-несвободна епоха, от която и България е била част.
Няма да коментираме думите им, въпреки че се набива на очи вечната политическа дисфункция – говорене от името на цялото. Но ще поставим два въпроса. След еврозоната накъде? И защо има двоен аршин?
По отношение на единната европейска валута – да, тя ще ни даде възможности, но съвсем друг е въпросът дали ще се възползваме от нея. Все пак да не забравяме, че живеем в “дефектна” демокрация.
Що се отнася до видимия двоен аршин – според Пеевски не е редно да бъдат бити полицаи и да бъдат в болници, но тогава нормално ли е депутат от неговата партия да налага със закачалка 19-годишен сътрудник от “Продължаваме промяната”? Да, не е нормално!
Съвсем друга тема е познаването на Етичния кодекс на служителите на МВР, според който униформеният не трябва да провокира агресивни лица, а да положи всички усилия да предотврати евентуален сблъсък.
В нашия случай протестът не е просто поредното викане на “оставка” и на всякакви къде сполучливи, къде не – каламбури от народното творчество. Сега той представлява крачката, която трябва да бъде направена, за да се стигне до евентуалната възможност властта да се поеме от хора, които не са свързани и не експлоатират службите за свои цели.
Ето защо Операция „МладежЪ“ не е идеологическа. Тя е биологическа, водена от инстинкта за самосъхранение. Тя е вярата, че рано или късно свободите и законът наистина ще управляват.
В противен случай, прилагането на т. нар. “реформи” от стари чернови, рано или късно ще доведе до преливане чашата на общественото търпение и ако управляващите не го разберат, протестите ще стават все по-непримирими в исканията си.
