В свой анализ, изготвен с подкрепата на Фондация “Институт Отворено общество – София”, от ИПИ отбелязват, че след началото на прехода през 1989 г. до края на 2024 г. България е получила близо 70 млрд. лева безвъзмездно финансиране. Над 90% от средствата идват от членството на страната ни в ЕС, като най-много е безвъзмездното финансиране по оперативните програми (35 млрд. лева) и по Общата селскостопанска политика (20 млрд. лева).
Получените суми нарастват и като дял от БВП на страната. Като дял от приходите в държавния бюджет схемите на безвъзмездно финансиране след присъединяването към ЕС доближават 7 процента. Пиковете от около 10% са през 2015 г. и 2022 г. и маркират финализирането на бюджетните периоди на оперативните програми.
Страната получава безвъзмездно финансиране и от редица отделни държави – САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония.
Германия, например, е предоставяла безвъзмездно финансиране в България чрез Германската банка за развитие (KfW) – за проекти в области като енергийна ефективност, водоснабдяване и управление на отпадъците, различни НПО (Фондация Роберт Бош,
Фондация Херти, Фондация Бергхоф, Welthungerhilfe), Европейска климатична инициатива (EUKI) – проекти за устойчиво развитие и намаляване на емисиите на парникови газове, Германска служба за академичен обмен – стипендии и финансиране за академичен обмен между Германия и България.
Великобритания също предоставя безвъзмездно финансиране в България по редица канали, основните от които са:
– грантови схеми на Британското посолство – в подкрепа на местните НПО, проекти, свързани с добро управление, върховенство на закона, права на човека, устойчиво развитие и социално включване; образователни и културни програми на Британския съвет – езиково обучение, културен обмен, образователни програми и квалификации;
– научно и иновационно сътрудничество чрез UK Science & Innovation Network – сътрудничество между български и британски академични институции, съвместни изследователски проекти, обмен на добри практики в областта на науката и иновациите;
– международен образователен обмен чрез Програмата „Тюринг“ – международен образователен обмен, стажове и обучения в чужбина, проекти за студенти и ученици от Обединеното кралство.
Франция предоставя безвъзмездна помощ в България чрез редица организации и проекти. Сред основните са:
– Френската агенция за развитие – подкрепя развитие на здравеопазването, образованието, инфраструктурата;
– посолство на Франция – подкрепя културата, образованието, гражданското общество;
– Френският културен институт – институционално, образователно и езиково (например през Френския лицей „Виктор Юго“ в София и Международното френско училище във Варна) и научно и университетско сътрудничество (например проект „Виртуален форум за образование и професионална реализация“, отдел за подкрепа на осемте университетски франкофонски програми и българските университети, програма Юбер Кюриен „Рила“, стипендии „France Excellence”).
Нидерландия подкрепя България по програмата е MATRA (Maatschappelijke Transformatie), чиято основна цел е укрепване на демокрацията и върховенството на правото в страните от ЦИЕ.
MATRA/HRF фондовете за България са целеви, в малък и среден мащаб и слагат акцент върху правата на човека, демокрацията, институционалния капацитет, култура и социална реформа.
Сред големите проекти са Националният механизъм за насочване и подкрепа на трафикирани лица, подобряване управлението на етажната собственост, опазване на културното наследство, програми за гражданско образование, съдебна реформа, медии.
Швейцария предоставя грантове на България чрез Швейцарската програма за сътрудничество. Тя представлява двустранен механизъм за безвъзмездно финансиране, насочен към намаляване на икономическите и социалните неравенства и укрепване на институционалния капацитет в страната. Тя се реализира в два основни етапа.
Първият етап обхваща периода 2009-2019 г. и е на стойност 76 млн. швейцарски франка.
По него са финансирани 93 инициативи и 22 научни обмена, като приоритетните сектори са околна среда и инфраструктура; гражданско общество и социално включване; образование и научен обмен; сигурност и правосъдие и подкрепа за частния сектор.
Едни от най-големите инициативи са проект DOMINO за въвеждане на дуално професионално обучение, програма ZOV за интеграция на ромски деца чрез образование и здравеопазване, проект за премахване на остарели пестициди.
Вторият етап обхваща периода 2020-2029 г. и е с общ бюджет 92.5 млн. швейцарски франка. При него се изпълняват 11 програми, като ключовите направления са: икономически растеж и намаляване на младежката безработица; опазване на околната среда и климата; здравеопазване и социална защита; управление на миграцията и интеграция; гражданска ангажираност и прозрачност.
Основни проекти във втория етап са проект DOMINO 2 – продължение на дуалното професионално обучение), SBRP – научно сътрудничество и обмен между български и швейцарски изследователи, ZOV II – насърчаване на социалното включване чрез образование и здравеопазване, CETF – подкрепа за граждански организации и участие в публичния дебат.
По линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), подкрепата за гражданското общество в България се осъществява чрез специално създадени програми за неправителствени организации.
Средствата се предоставят от трите държави донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които са част от ЕИП, но не членуват в Европейския съюз. Норвегия е основният донор и осигурява около 97% от финансирането, докато Исландия и Лихтенщайн допринасят по около 1.5% всяка. Общо за трите програмни периода изплатените средства са близо 60 млн. лева или 29 909 000 евро).
От началото на прехода България получава публично финансиране от правителството на САЩ чрез различни програми на Американската агенция за международно развитие.
Според обобщен доклад на Агенцията, през т.нар. трансформативен период от началото на 1990-те до присъединяването на България към ЕС през 2007 г., подкрепата от САЩ за политическото и стопанското развитие на страната е в размер на малко над 1.2 млрд. лева. Помощта е насочена към широк кръг области, включително банки и други финансови институции, енергетика, развитие на гражданското общество.
За периода 2003-2024 г. грантовете от САЩ са над 2500, като общата им стойност за периода е 660 млн. лева. Най-голяма част от средствата са насочени към развитие на гражданското общество и на демократични институции, следват грантовете в секторите на образованието и на културата и изкуството.
Сред най-големите дарения са това на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ за Програма
„Глобални библиотеки“ на стойност около 15 млн. щатски долара през 2009 г. с основен получател Министерство на културата на България.
Едни от най-големите дарители са и Фондация „Америка за България“, Глобален фонд за жените, насочен към защита на правата на жените, OAK Foundation – за грантове към защита на уязвими групи, основно жени и деца, Фондация „Отворено общество“, Mercy Corps, Myraid USA, Charles Steward Mott Foundation.
Около 1/3 от безвъзмездното финансиране е за земеделие. Между 10 и 15% е за всеки от секторите на инфраструктурата и транспорта, регионите и селските райони, околната среда и конкурентоспособността и иновациите. Близо 10% са средствата за човешки ресурси. Най-голяма част от средствата са насочени към областите с икономически добре развити центрове – София, Пловдив, Бургас.
