През 2024 г. делът на сивата икономика у нас е бил 20% – 21%, стана ясно при представянето на композитния индекс „Икономика на светло“. За 2024 г. той е бил 79.44 пункта, докато през 2023 г. е бил измерен 78 пункта.
Данните бяха обявени от професор д-р Стефан Петранов – създател на индекса, изчисляван от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за 14-та поредна година, съобщи БТА.
От началото на изследването на АИКБ през 2010 г. в България сивата икономика е била 37 процента, а през 90-те години, според други проучвания, нейният дял е бил над 50 процента.
През 2024 г. влошаване се отчита при подиндекса „Заетост на светло“, който обхваща трудовите отношения. За 2024 г. той е 80.21 пункта, докато през 2023 г. той е бил 82.24 пункта.
Проф. Петранов отбеляза, че административното увеличаване на минималната работна заплата е довело до разширяване на практиките със „заплати в плик“, което се отразява в понижението на подиндекса „Заетост на светло“.
Освен това макар делът на сивата икономика у нас да е намалял до най-ниското си ниво от началото на измерването, той остава относително висок в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Страните, които са с най-добри показатели в това отношение, са Австрия, Нидерландия, Великобритания, Дания. При тях размерът на сивата икономика се оценява на около 7-8 процента
Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев заяви, че въпреки някои обществени нагласи българската икономика се движи към по-висока прозрачност. Той отчете по-добра събираемост на данъци и акцизи, по-ефективен контрол и нарастващ дял на безкасовите разплащания.
По думите му през 2024 г. дейността на АИКБ в борбата със сивата икономика и недекларираната заетост е била определена като добра практика от Европейския орган по труда.
