Реализацията на плана на президента Доналд Тръмп за ръководено от Вашингтон възраждане на изпадналата в сериозни затруднения петролна индустрия на Венецуела може да е дългогодишен и труден процес, струващ над 100 милиарда долара. Годините корупция, недостатъчни инвестиции, пожари и кражби, както и последвалите санкции, са оставили суровата инфраструктура на страната в руини. Възстановяването ѝ до обема, достатъчен да върне производството на южноамериканската държава до пиковите му нива от 70-те години на миналия век, би изисквало от компаниите, сред които „Шеврон“, „Ексън мобайл“ и „Коноко Филипс“, да инвестират по около 10 милиарда долара годишно през следващото десетилетие, пресмята Франсиско Моналди – директор на звеното за енергийната политика за Латинска Америка в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета Райс. Той допълва, че „по-бързото възстановяване би изисквало още повече средства“.
Венецуела притежава най-големите петролни запаси в света. Но добивът спадна рязко по време на 12-годишния мандат на президента Николас Мадуро, който беше заловен рано в събота от американски специални части. В момента страната произвежда около 1 милион барела на ден, в сравнение с близо 4 милиона барела през 1974 година.
Американският държавен секретар Марко Рубио заяви по време на интервю за „Ей Би Си“ на 4 януари, че американските петролни компании вероятно ще очакват с нетърпение възможността да добиват тежкия суров петрол на Венецуела, който е ключов за рафинериите на брега на Мексиканския залив в Съединените щати.
„Не съм говорил с американски нефтени фирми през последните няколко дни, но сме почти сигурни, че ще има драматичен интерес“, заяви Рубио. „Смятам, че ще има огромно търсене и от частния сектор, ако му се даде фронт на действие“.
Преди да стъпят във Венецуела обаче, компаниите ще искат да са сигурни, че тя е стабилна, според Лино Карио – бивш мениджър в държавната венецуелска петролна компания Petroleos de Venezuela, избягал от страната преди повече от две десетилетия.
„За да може която и да е петролна фирма наистина да се заеме сериозно с инвестирането във Венецуела, ще е необходимо да има нов конгрес или Национално събрание“, посочи в интервю Карио, а „не това, което се случва сега“.
Междувременно, работата, необходима за ремонт на инфраструктурата на страната, е огромна. В петролните пристанища на южноамериканската държава съоръженията са в толкова лошо състояние, че са необходими до пет дни, за да се натоварят напълно супертанкерите, които доставят суров петрол до Китай. Преди седем години това е отнемало само един ден.
В басейна на Ориноко – огромна част от вътрешността на Венецуела, която, според оценки, съдържа близо половин трилион барела достъпно за добив с наличните технологии черно злато, платформите са изоставени, а разливите не се контролират. Сондажните площадки са били ограбвани посред бял ден и продавани за части на черния пазар.
Разклонената мрежа от подземни тръбопроводи на страната е известна с течовете си и понякога е била ограбвана от държавната петролна компания и продавана като скрап. Пожари и експлозии са унищожили оборудването. А огромният комплекс за преработка на горивото Парагуана на брега северозападно от Каракас работи само с прекъсвания и с оскъден капацитет поради аварии. Някои от четирите му петролни инсталации – навремето свръхмодерни съоръжения, които предварително обработват катранения суров петрол на страната в суровина, подходяща за рафинерии, са затворени.
Останалото от производството на Венецуела зависи до голяма степен от „Шеврон“ – единствената голяма американска петролна компания, която все още работи в страната. Тя има около 25% дял от производството на венецуелската държава, работейки по специални лицензи, които ѝ позволяват да остане там въпреки американските санкции.
Другите два американски нефтени гиганта, които биха били в най-добра позиция да помогнат за възстановяването на Венецуела, предвид техния капацитет и опит, са „Eксън“ и „Коноко Филипс“, твърдят казват анализатори. Те са работили в страната и преди, но са напуснали, след като активите им са били национализирани от предшественика на Мадуро – покойния Уго Чавес, в средата на първото десетилетие на нашия век.
„Ексън“ вече е заявявала, че би обмислила инвестиции във Венецуела, но само при подходящи условия. „Шеврон“ пък посочва в изявление, че се съсредоточава върху безопасността и благополучието на своите служители и целостта на активите си страната. „Продължаваме да работим в пълно съответствие с всички действащи закони и разпоредби“, заявиха от „Шеврон“.
Далеч не е сигурно как ще се развие политическият преход на Венецуела и каква ще бъде средата за дейността на петролните компании. Засега санкциите остават в сила, а военноморската блокада на Съединените щати контролира околните води. Тръмп заяви, че вицепрезидентът Делси Родригес вече е на власт, въпреки че е твърд съюзник на Мадуро.
„Очаквам петролните компании да започнат работата по актуализиране на плановете и предложенията за своето участие, но няма да поемат ангажименти, докато не е налице необходимата политическа стабилност“, каза Клейтън Сийгъл – старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Работата на администрацията на Тръмп по оценката на интереса на западните петролни компании се пада отчасти на министъра на вътрешните работи Дъглас Бургум и министъра на енергетиката Крис Райт, съответно председател и заместник-председател на създадения от американския президент Национален съвет за енергийно господство.
Друго предизвикателство за петролните дружества да инвестират в производството на Венецуела е фактът, че светът е залят с черно злато, а световните цени се колебаят около най-ниските си стойности за последните почти пет години. Освен това, много компании все още не са получили милиарди долари по неизплатени заеми и компенсации, след като активите им бяха конфискувани по време на управлението на Чавес.
Кевин Бук – управляващ директор на базираната във Вашингтон ClearView Energy Partners – обаче е оптимист, че петролните фирми все още могат да бъдат привлечени обратно, ако цената и рисковите премии са правилни. „Ще трябват добри условия, за да се преодолее високата в исторически план несигурност“, посочва Бук в интервю. И допълва, че „компаниите, които са способни да произвеждат ресурси с печалба във Венецуела, е малко вероятно да пренебрегнат размера на наличните резерви, ако видят признаци на относителна стабилност и могат да си осигурят благоприятни договорни условия.“
