Словашкият премиер Роберт Фицо за пръв път отприщи публично гнева си към висш представител на институциите в Брюксел. Той призова на 12 януари за смяна на върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас, защото я смята за идеологически пренавита срещу Русия, която е превърнала в единствена точка в дневния си ред, за сметка на другите глобални предизвикателства. Освен това я определя като недостатъчно гъвкава да ръководи европейската външна политика и неспособна да изгради единна европейска позиция, по която и да е тема.
Фицо, който е близък съюзник на унгарския премиер Виктор Орбан, твърди, че под ръководството на Калас ЕС реагира бавно, фрагментарно и често без тежест на международната сцена. Той подчерта, че в свят, в който международното право все по-често се нарушава, било то от Русия, Съединените щати или Израел, Европейският съюз би трябвало да бъде фактор на стабилност, но вместо това се превръща в страничен наблюдател без никакво влияние.
Тези критики са част с по-широко разпространено усещане, най-вече в Централна и Източна Европа, че външната политика на ЕС е заложник на твърде ограничен прочит на реалността. Според Фицо ЕС има двойно по-голямо население от САЩ, огромен икономически потенциал и значителни технологични ресурси, но въпреки това не успява да се наложи като самостоятелен глобален играч. Причината, според него, е липсата на стратегическа автономия и прекомерната зависимост от Вашингтон.
По-рано Калас получи критики и от дипломати, че прилага двойни стандарти във външната политика на Евросъюза, като е пренебрегнала действията на Израел в Газа и се е концентрирала единствено върху войната на Русия в Украйна.
Миналата година Калас заяви, че Русия представлява екзистенциална заплаха за европейската сигурност „днес, утре и докато продължаваме да инвестираме недостатъчно в отбраната си“. По време на форум в Талин тя посочи, че ЕС твърде дълго е предлагал на Москва алтернативи, които не са довели до никакви резултати.
Ръководителката на дипломацията на ЕС, която е сред най-яростните критици на руския президент Владимир Путин, често отхвърля обвиненията, че е „ястреб“ по отношение на Русия.
Отношението й към Русия има дълбоки корени. Тя е бивш премиер на Естония – страна, която има болезнени исторически спомени за съветската окупация. За Калас войната в Украйна не е просто регионален конфликт, а екзистенциална заплаха за Европа. Това убеждение не е абстрактно, а дълбоко лично, защото семейството ѝ е преживяло депортации в Сибир, лагери и репресии по времето на Сталин.
Проблемът, който Фицо и други критици изтъкват, е че личната историческа травма и моралната яснота не винаги са добри съветници в дипломацията. Европейски дипломати, цитирани от „Форин Полиси“, описват Калас „по-скоро като полицай, отколкото дипломат“ и като политик, чийто ден „започва и свършва с Русия“. Това според тях не само стеснява дневния ред на ЕС, но и създава усещане за идеологическа едностранчивост, която затруднява постигането на консенсус между 27 държави с различни интереси.
Орбан също нееднократно е атакувал Калас заради агресивната ѝ реторика. Според него тя допринася за разединение на Запада и на практика изключва Европа от реалния мирен процес, оставяйки инициативата в ръцете на други глобални играчи, най-вече на Съединените щати.
Не бива да подценяваме факта обаче, че многобройните обвинения на Фицо и Орбан също са заредени с идеологически заряд. Те със сигурност нямат шанс да одобрят либералната политика на Калас.
Освен това Европейската комисия се ръководи от Урсула фон дер Лайен, която здраво държи юздите на комисарите и вземането на всяко едно решение зависи изключително от нея. Калас не би могла да наложи позициите си, нито да промени посоката на управление в Брюксел, дори и да иска.
Проблемът е, че този спор внася ново напрежение към геополитическата несигурност. Европа се страхува, че може да бъде оставена сама с украинския конфликт или да бъде принудена да приеме мирно споразумение, договорено без нейно участие. В същото време от година валят всевъзможни заплахи от Вашингтон за по-високи мита, анексиране на Гренландия, изтегляне на американски войници от Европа и т.н.
Формално Фицо няма правомощия да наложи подобна промяна в ръководството на ЕС. Но критиката му повдига легитимен дебат за това дали съюза не се нуждае от по-балансиран и по-стратегически ориентиран ръководител на външната политика.
Ключовият момент е, че всяка промяна във високите етажи на европейската дипломация ще има сериозни последици за цялостната политика на блока. Освен това, като се има предвид колко сериозно е разделението между държавите в общността, не е ясно дали въобще може да се намери компромисна фигура.
Сегашният спор отразява дълбокото разминаване между двете визии за ЕС – едните твърдят, че защитават Европа на ценностите, а другите искат Европа на интересите. И докато не се намери начин за съчетаване на двете, подобни конфликти ще стават все по-чести.
В този смисъл, по-сериозният проблем от искането за отстраняване на Калас е липсата на единна стратегия на блока по ключови световни теми, слабата дипломатическа сила, бавната и неуверена реакция спрямо глобални кризи, вътрешните конфликти и липсата на общ поглед за бъдещето.
