Ефросина Сеизова представи книгата „Шепа пръст от Македония“, сборник с избрани статии на покойния ѝ баща – журналистът Васил Сеизов. Миналата година тя бе отличена с наградата „Достойните българи“ заради своето дарение от 40 000 лева за стипендии във Факултета по журналистика и масова комуникация.
„Шепа пръст от Македония“ е съставена от доц. д-р Румяна Чукова от Научния архив на БАН, а предговорът е написан от проф. д-р Ефрем Ефремов – преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Книгата е сборник от журналистически материали на Васил Сеизов, свързани с македонския въпрос, биографични бележки от дъщеря му и снимкови материали от архивите на БАН.
На премиерата Ефросина Сеизова разказа множество спомени и факти от живота на баща й. Тя обясни и как е възникнала идеята за името на сборника. На погребението на Васил Сеизов неговият брат вади малка метална кутийка от джоба си, в която е събрал пръст от родния им двор в Македония, и я изсипва в отворения гроб.
Проф. д-р Ефремов отбеляза, че след като подробно е изучил творчеството на Сеизов, не е забелязал нито „една хулна дума към политически противници или съседни народи“, въпреки че по-късно той е осъден от Народния съд за „великобългарски шовинизъм“.
Кой е Васил Сеизов?
Васил Сеизов е роден на 19 декември 1898 г. в гр. Кавадарци, днешна Северна Македония. По-голямата част от живота си работи като журналист. Бил е кореспондент и редактор във в. „Зора“, кореспондент във Варшава за Балканите на Хърватската телеграфна агенция, пише за българския вестник „Македония“ и полските „Куриер Варшавски“ и „Полска збройна“.
На 4 април 1945 г. е осъден за антититовски писания и великобългарски шовинизъм на три години затвор и лишаване от граждански права. След като е освободен работи като преводач от полски и сърбохърватски език. Съставя сърбохърватско-български речник, който излиза от името на Ангел Игор заради репресиите срещу Сеизов.
Искал е да издаде и мемоарна книга, в която да разкаже за живота си и видните личности и събитията в националноосвободителната борба на българите в Македония, но умира внезапно от бронхопневмония на 21 април 1975 г. Не доживява своята реабилитация на 6 юли 1997 година.
Васил Сеизов остава в историята като виден български журналист, родолюбец и борец за истина. През целия си живот той заема безкомпромисна позиция относно македонския въпрос и истината за българщината в Македония. Бил е уважаван и ценен публицист, като негови приятели са били писателят Димитър Талев, журналистът Симеон Радев, Серафим Северняк, Иван Радоев, Георги Боршуков и Коста Марков, който по-късно облича расото и става патриарх Кирил.
