Наличието на независимо и добре функциониращо правосъдие, както и силната съдебна система е ключова предпоставка за борбата с престъпността. За да може това да се случи е нужно “третата власт” да бъде обезпечена с нужните ресурси, но и коефициентът на полезно действие също да е на задоволително ниво. Наблюдавайки обаче състоянието на българската правна реалност и статистиката зад нея, резултатът често не отговаря на очакванията.
От Института за пазарна икономика (ИПИ) публикуваха обновеното интерактивно табло “Съдебната власт в числа”, което събира на едно място всички аспекти от работата на съдебната власт в страната.
Какво показват данните:
Бюджетът расте, човешкият ресурс в системата се увеличава, работата намалява – между 2015 и 2024 година бюджетът на съдебна власт нараства с 2.6 пъти като България харчи най-много за правосъдие в ЕС като дял от БВП. Броят на магистратите спрямо населението се увеличава и вече надхвърля 62 на 100 000 души население, което ни нарежда на челните места в Съюза. За сметка на това обаче работата както на съдилищата, така и на прокуратурата намалява.
Рекорден брой самоотводи – броят на самоотводите през изминалата 2025 г. е по-висок със 135% спрямо 2022 година. Миналата година са отчетени 41 451 отвода и самоотвода, като реално вторите са 37 782 или 91.15 процента. Най-много самоотводи са си направили съдиите в София и Варна.
Командироване, кадрова политика и зависимост – броят на командированите съдии през 2025 година достига рекорда от 2022 г., въпреки проведените конкурси. От Института отбелязват, че има случаи на командироване за изключително дълги срокове – 133 месеца при съдии и 101 месеца при прокурори. Задълбочава се и порочната практика от общите съдилища да се „изтеглят“ съдии в административните – това е в правомощията на председателя на ВАС, с което председателят на ВКС не разполага.
