„БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) вози все по-малко пътници, за което получава все по-голяма държавна субсидия. Компанията постоянно отменя влакове, а останалите се движат с огромни закъснения. За качество на услугата дори не може да се говори!
24 бързи и пътнически влака са се движили с различни закъснения в събота, 24 януари, показва статистиката на „БДЖ – Пътнически превози“. Закъсненията започват от 15-20 минути и стигат до 140 минути. Със 129 минути след разписанието си е заминал от Полски Тръмбеш ПВ 40113, пътуващ от Русе за Горна Оряховица. Причината е повреда и изчакване на помощен локомотив, който да изтегли композицията. Как ли са се чувствали пътниците в този злощастен влак не е трудно да си представим.
С 48 минути закъснение се е движил бързия влак БВ 2616 от Варна за София. 45 минути е било закъснението на БВ 5617 от София за Благоевград. Много бързи, нали?!
Навярно като черен хумор БДЖ-ПП пуска и „радостни“ съобщения, като например, че ПВ 50112, движещ се от Благоевград към София, е намалил първоначалното си закъснение от 60 на 55 минути. Да се смееш ли или да плачеш? Вероятно пътниците му са хвърляли шапки от радост!
Още по-лошо започна за компанията вчерашният 25 януари, неделя. Още в 00.04 часа тя официално съобщи, че отменя ПВ 16100 от Добринище за Септември и че ще превози пътниците за него с автобус. Като зърна на броеница следваха съобщенията за закъснели влакове – с по 19, 30, 57…минути. Със 112 минути закъсня уж бързият влак БВ 7623 от Видин за София. А за „десерт“ – международният бърз влак МБВ 464 престоя 140 минути на гара Трявна „по технически причини“. Че Трявна е хубав град е ясно, но едва ли пътниците са могли да го разгледат при този непредвиден престой от 2 часа и 20 минути.
Общо 16 071 влака е отменило БДЖ-ПП
от 1 януари до 30 септември 2025-та. Това е записано в официалния Анализ за дейността на компанията за първите 9 месеца на миналата година. Което означава по 58 отменени влака среднодневно през тези 273 дни. Е, как да тръгнеш да пътуваш с влак, когато не знаеш дали той изобщо ще дойде, а ако се появи – кога ще пристигне на гарата, за която си купил билет?
Любопитното е, че заради Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са отменени 10 570 влака (65.77%), а по вина на БДЖ-ПП – 5 356 влака (33.33%). По външни причини – метеорологични и пр., са отменени само 145 влака. Излиза, че враг на железопътните превози на пътници у нас не са урагани, земетресения и, не дай Боже, катастрофи, както е по света, а – самите железопътни предприятия. Врагове на самите себе си!
Оказва се, че алтернативен транспорт вместо за всичките 16 071 отменени влака е бил осигурен само за 7 610 композиции, което е под половината – 47 на сто. Пътниците за останалите 8 461 влака са се оправяли кой както намери за добре. А най-фрапиращото е, че в този официален „анализ“ за 9-те месеца на 2025-та няма и дума за общото количество натрупани закъсненията на влаковете. Числото явно е толкова компрометиращо, че е дълбоко скрито.
През същия период БДЖ-ПП са превозили едва 16 234 220 пътници, което е само с 480 души повече в сравнение с времето от януари до септември 2024 година. Средното пропътувано от тези пътници разстояние продължава да намалява и от 71.8 км през 9-те месеца на 2024-та е 69.8 км през 2025 г. (-2.72%), поради което и извършената работа е паднала с 92.7 млн. пътникокилометра.
Само за сравнение – средното пропътувано разстояние преди 35 години – през 1991 г., е било 3.65 пъти по-голямо – 252 километра. Очевидно е, че с влаковете вече пътуват все по-малко пътници, а тези, които се качват в тях, го правят за много по-къси разстояния. Особено пътническите влакове са се превърнали в крайградски транспорт, който се ползва основно от работещи и учащи се в големите градове, за да отидат и да се върнат от работа или училище. В тях се качват също и някои пенсионери поради факта, че не бързат и ползват сериозни намаления.
Още по-компрометиращи са финансовите резултати на БДЖ-ПП за деветмесечието на миналата година.
39.866 млн. лв. е загубата на компанията.
Влошаването спрямо същия период на 2024-та е с 4.919 млн. лв. – 14 на сто. Основните причини са увеличените разходи. Най-голямо е увеличението на заплатите на персонала – от 135.2млн. на 149.5 млн. лв. (11%), като броят на служителите е намалял със 128 души – от 5 187 на 5 069. Редно е да се отбележи, че увеличената до 39.866 млн. лв. загуба е отчетена въпреки значителното увеличение на общите приходи на БДЖ-ПП – с 19.062 млн. лв. (9%): от 214.610 млн. лв. – на 233.672 млн. лева. Огромната част от нарасналите приходи обаче идват не от продадени билети или активи, а чрез субсидията от държавния бюджет (приходите от продажбата на билети са се увеличи само с 0.162 млн. лева спрямо година по-рано).
През първите 9 месеца на 2025 г.
държавата е наляла 170.676 млн. лева
в БДЖ-ПП под формата на субсидия, което е с 13.265 млн. лв. повече от субсидията за същия период на 2024 година.
Компанията е получила от държавата и 3.389 млн. лв. като компенсация за високите цени на електроенергията за небитови потребители.
В резултат на това антипазарно управление
на ръководството собственият капитал на БДЖ-ПП е намалял с 43.027 млн. лева за отчетния период: от 188.621 млн. лв. на 145.594 млн. лв. (с 22 на сто)!
Към 30 септември 2025 г. компанията е имала общо 67.587 млн. лв. задължения. Най-много от тях – 24.971 млн. лв. – са към НКЖИ, което, както вече „Банкеръ“ писа, представлява скрита държавна помощ за БДЖ-ПП:
Видно – държавата стимулира антипазарното поведение на превозвача като увеличава субсидията за него независимо от факта, че той постоянно намалява броя на влаковете. Така, съгласно официалния график, през последните 5 години те намаляват с 58 броя (10%) – от 576 композиции дневно през 2022-ра – на 565 през 2024-та – до едва 518 влака за 2026 година.
Интересно, защо при този намаляващ брой влакове и намаляваща работа държавата отпуска все по-голяма субсидия на БДЖ-ПП? Отговорът на този въпрос би трябвало да даде Министерството на транспорта и съобщенията.
