„Кукувичката” от часовника, който отмерва осигурителното време (и активността на участието) на всеки, които смята да доживее до пенсия, отново отвори прозорчето. Този път заради поправките в Кодекса за социалното осигуряване, част от които е и въвеждането на мултифондовете във втория пенсионен стълб.
Транспортната и болнична експертка, синдикалистка, икономическа анализаторка,
общинарка, неосъществена кметица на столицата и партийна функционерка Ваня Григорова, по-известна като „Хубавото Ванче”, отново се вживя в ролята си на гробокопач на тристълбовия пенсионен модел установен в България преди почти четвърт век.
Още през септември тя започна кампанията „Не залагайте на хазарт старините ни“.. Дори заподозря, че предложението за промените излиза от Министерство на финансите, защото е подчинено на ГЕРБ, а не „както трябва да бъде” от Министерство на труда и социалната политика, тъй като там все още министър е представител на БСП.
Впрочем обяснението на този факт е неоспоримо обективно: когато става дума за социалния аспект на втория стълб – вноски, фаза на изплащане, модели за получаване на парите – това е тема на социалното министерство, а когато на дневен ред е инвестиционната политика на фондовете – с това се занимават Финансите.
Тръгнаха и приказки, че „ако не си изберете подфонд, ще ви бъде избран”. Но в действителност изборът на пенсионен фонд, включително и смяната му с друг или с бягство към единствено държавно осигуряване, е право на всеки гражданин, роден след 1 януари 1960 година. Ако някой се лишава самоволно от това право, той бива включван в системата служебно, само че отново с неотменимото право да сменя фонда си, колкото пъти иска и когато пожелае.
При последните промени на всеки осигурен е дадена една бременност време, за да роди мисъл в какъв подфонд да участва и да го избере от 1 септември до 30 ноември тази година. Ако не се подадат заявление в посочения срок, осигурените ще бъдат разпределени въз основа на възрастта: до 50 г. – в динамичен подфонд, от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран, и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд.
Какво не е ясно?
Да не забравяме също така, че активната дама е последната брънка на една група, която не от вчера атакува втория пенсионен стълб. Става дума за финансиста Любомир Христов, бившият социален министър Бисер Петков и Григорова.
Още преди повече от 5 години Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е изпратила писмо, с което сезира КФН. Тогава тя се обърна към комисията „по повод обстоятелството, че от години, а в последните месеци особено интензивно и с явно търсене на публичност, конкретни лица, самоопределящи се за експерти в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, непрекъснато разпространяват – чрез медийни публикации, неверни твърдения относно дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и за поверените им за управление средства от осигурителни вноски на осигурените лица.
Преобладаващата част от тези статии, които имат общ знаменател, а именно откровено злонамерени внушения и въвеждане в заблуждение на гражданите относно същността на допълнителното пенсионно осигуряване, дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и методиките за формиране на пенсиите на осигурените лица, са с автор г-н Любомир Христов“, пишеше в писмото.
По-нататък в него се цитират статии с открито враждебно отношение към втория пенсионен стълб. Таксите били грабителски, фондовете се източвали, втората пенсия била химера…
Едва ли може да предположим, че мотивите за това отношение са свързани единствено с чистата и свята мисия да бъдат предпазени осигурените в универсален фонд от евентуални бъдещи загуби. Защото тези, които го изразяват, би трябвало да са наясно какво ще се случи, ако мечтата им се сбъдне и хората масово подарят личните си партиди на НОИ.
А то никак не е оптимистично – ако осигурените се уплашат и принудят фондове да „развържат“ стотици милиони левове от активите си, това би довело до мигновен колапс на Българската фондова борса. С всички отрицателни последствия за икономиката и държавата.
Браншът обаче вече не преглъща обвиненията в немислими грехове. Например членът на УС на БАДДПО Светла Несторова пояснява, че „българските пенсионни фондове преминаха през трите най-големи финансови кризи, известни на човечеството. Те не изгубиха нищо от спестяванията на хората, а ги увеличиха”. „Само за последните 3 месеца на 2025 г. сме изкарали от доходност от 500 милиона лева, които са разпределени по партидите на хората„, обяви Несторова.
Основната част от реформата е свързана с управлението на инвестиционните портфейли. Създават се три подфонда, за да се даде възможност на хората, които искат да получат повече от парите си, да изкарат повече с по-динамично инвестиране на средствата им.
Първият подфонд – динамичен и агресивен, е свързан с по-рисково инвестиране. Там
участието на акциите може да стигне до 90%, а не както е досега – до 20 и няколко. Във втория подфонд, балансиран, ще има акции горе-долу наполовината, до 55% акции. В третия, консервативен, който е много близък до това, което правим в момента, акциите не могат да надхвърлят 25%, отбелязва Несторова. По думите й „Хората ще могат да избират. Ако някой иска завинаги да остане в консервативния и нито един ден да не прекара в по-рисково инвестиране, може да го направи. Всеки може да реши къде да бъде и да променя това свое решение непрекъснато по време на целия инвестиционен период“.
Освен това Светла Несторова категорично заяви, че движението на всеки лев във фондовете се следи всекидневно от две институции – Комисията за финансов надзор и банка попечител.
А и от птичи поглед става ясно, че от близо 30 млрд. лв. натрупани в пенсионните фондове у нас, между една четвърт и една трета не са вноски от осигуровки, а резултат от реализирана инвестиционна доходност.
В противовес на съпротивата на някои срещу втората пенсия, за последните 3 години, в резултат на инвестиции, пенсионните фондове в България са спечелили на хората общо 5 млрд. лева.
