Управляващото мнозинство е съвсем близо до закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). На извънредно заседание правната комисия прие на второ четене предложените от ГЕРБ промени в Закона за Сметната палата.
Първоначално разглеждането на предложението за закриване на Комисията за противодействие на корупцията временно бе възпрепятствано заради липса на кворум. Заседанието не започна поради недостатъчен брой депутати, а председателят на комисията Анна Александрова обяви нов опит в 12:00 часа.
При втория опит заседанието все пак започна, след като беше осигурен кворум, а впоследствие в залата влезе и опозицията. Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната-Демократична България“ предложи в дневния ред да бъде включена декларация с призив за избор на нов главен прокурор, като подчерта, че темата не търпи отлагане, но предложението ѝ не беше прието.
По време на дебатите Йорданова разкритикува концепцията на управляващите, като заяви, че Сметната палата е одитна институция и не бива да ѝ се възлагат разширени правомощия. Тя припомни, че предишната практика Сметната палата да проверява имуществени декларации е била отхвърлена и подчерта, че институцията няма как да установява конфликт на интереси.
Правната комисия прие редакция, направена от Анна Александрова от ГЕРБ, според която КПК предава на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) всички архивни дела на оперативен отчет, както и станалите бази данни в КПК, съдържащи информация относно тези дела. Първоначално се предлагаше останалите данни да бъдат унищожени незабавно.
Отхвърлени бяха предложенията на „Продължаваме промяната-Демократична България“ и „Възраждане“ архивната информация и останалите бази данни на КПК да преминат към ГДБОП, а не към ДАНС.
Юлиана Матеева от „Величие“ подкрепи предложенията на „Продължаваме промяната-Демократична България“ и „Възраждане“ за преминаване на тази информация към ГДБОП.
Отхвърлени бяха предложенията на Петър Петров от „Възраждане“ три години, след като престане да заема публична длъжност, лицето да продължи да подава декларация за имуществено състояние, както и неподаването на декларация да е основание за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето. Депутатът от партията на Костадин Костадинов изрази съмнения относно ефективността на предложените промени и заяви, че партията му ще гласува против.
Явор Хайтов от „Алианс за права и свободи“ пък настоя да бъде изслушано мнението на ръководствата на КПК и на Сметната палата по повод предложените законодателни промени.
Какво предлага в проекта си ГЕРБ?
Законопроектът на ГЕРБ предвижда част от правомощията на антикорупционната комисия да преминат към Сметната палата – като поддържането на имуществените декларации на висшите държавни служители и контрола върху конфликта на интереси, а дейността по борба с корупцията ще бъде поета от ГДБОП.
Според проекта на ГЕРБ служителите на КПК ще бъдат преназначени – или в Сметната палата, или на високи позиции в ГДБОП.
В мотивите към законопроекта се посочва, че при създаването си в края на 2023 г. КПК е получила широки правомощия, включително оперативно-издирвателна дейност, използване на специални разузнавателни средства и разследване на корупционни престъпления. Въпреки това комисията не е допринесла реално за борбата с корупцията по високите етажи на властта, тъй като ключовата роля в разследванията остава в ръцете на прокуратурата. Според вносителите всяка подобна структура е функционално зависима от прокуратурата и затова не може да бъде истински независима.
Депутатите, внесли предложението за промени заключават, че целите, поставени при създаването на КПК, не са постигнати, поради което е по-добре да се върне използването на „стари и доказано работещи механизми“. Така разследванията за корупция по високите етажи отново ще се водят от ГДБОП и следствието.
В мотивите се подчертава още, че борбата с корупцията не се различава по същество от борбата с други престъпления и не бива да се създават специални структури със специални правомощия. Според авторите на законопроекта подобен подход създава обществено усещане, че извършителите се защитават, вместо да се преследват по-строго и ефективно.
След влизането на промените в сила КПК трябва да предаде всички архивни оперативни дела на ДАНС, а останалите бази данни, свързани с тези дела, да бъдат незабавно унищожени. Активните оперативни разработки ще бъдат прехвърлени към ГДБОП, като това са особено важни дела, защото включват използване на СРС и работа с информатори. Неприключилите разследвания на КПК ще бъдат върнати на наблюдаващите прокурори.
За отбелязване е, че задържаната от Европейската комисия сума от плащанията по ПВУ заради КПК и главния прокурор набъбна на близо 370 млн. евро. Това показват сметките покрай получаването на траншовете. Тази огромна сума е задържана заради безхаберието на властта, която е поела ангажимент за изпълнение на въпросните законодателни и организационни промени, но до момента упорито не ги изпълняваше.
