Швейцарският франк се изкачи до най-високата си котировка към щатския долар за последните повече от десет години. Нахлуването на търговците в т. нар. последното „надеждно“ убежище на валутните пазари, представлява нарастващ проблем за Националната банка на Швейцария.
Алпийската валута вече се е повишила с над 3% от началото на 2026-а след 14% ръст през миналата година, защото политическите рискове притискат инвеститорите да търсят алтернативи на зелените пари. С което франкът достигна най-високите си равнища както спрямо долара, така и спрямо еврото след шоковото поскъпване през 2015 година. Този възход заплашва да понижи цените в страната с годишна инфлация от 0.1% и може да продължи да се разширява, според някои анализатори.
Скокът показва, че „швейцарският франк е единствената надеждна валута-убежище, предпочитана от глобалните инвеститори“, посочва Дерек Халпени – ръководител на звеното за проучвания на глобалните пазари в MUFG. „Само този факт вероятно ще привлече допълнително търсене на убежища в бъдеще.“
Политическата криза относно бъдещето на Гренландия, разразила се през миналата седмица, отново събуди опасенията за щатския долар – ключовият елемент на валутните пазари, тъй като инвеститорите се притесняват от хаотичната политика на администрацията на президента Доналд Тръмп и за независимостта на централната банка на страната. Йената – другото традиционно убежище по време на пазарен стрес, е нестабилна на фона на безпокойството на инвеститорите от безмилостната разпродажба на японски държавни облигации.
Така основният бенефициент е швейцарският франк – историческо убежище за глобалния капитал поради политическата и икономическа стабилност на алпийския оазис и ниските нива на дълг.
„Швейцарският франк прилича малко на златен къс“, каза Даниел Калт – главен инвестиционен директор за Швейцария в „Ю Би Ес глоубъл уелт мениджмънт“. „Той не ви носи нищо. Но зад него стои стабилна икономика.“ Калт твърди, че ключовият валутен курс, който не трябва да се изпуска от поглед, е на франка спрямо еврото, предвид големия дял от търговията на страната с блока. Ако еврото падне под 0.9 швейцарски франка – от сегашните 0.9185 швейцарски франка в момента – това би поставило под натиск швейцарските износители и би „предизвикало трудни разговори“ за властите, посочва Калт.
Един от вариантите за централните банкери е намаляването на лихвените проценти, които в момента са нула, за да се намали привлекателността на валутата. През последните дни търговците започнаха да отчитат приблизително 10% вероятност Националната банка на Швейцария да направи лихвена редукция с 25 базови пункта до заседанието си през юни, показват котировките на суаповите пазари. Институцията обаче вече заяви, че не иска да възобновява осемгодишната си политика на отрицателни лихви.
Икономистите предупреждават също, че едно дребно намаление може и да не помогне особено за притъпяване на относителната привлекателност на швейцарските активи, заради голямата разлика, която вече съществува между доходността на държавните облигации на еврозоната и на Швейцария. „По-голямо намаление би рискувало да стимулира прекомерно икономиката, която не се нуждае от подобен тласък“, отбелязва Карстен Юниус – главен икономист в швейцарската банка Safra Sarasin.
Другият вариант – директна намеса на валутния пазар, също е проблематичен, смятат инвеститорите. Те се мотивират с многократните минали интервенции за отслабване на франка, довели до включването на Берн в американския списък на „валутните манипулатори“ по време на първия мандат на президента Доналд Тръмп, след което бе изваден от него.
След като Швейцарската централна банка проведе скромна интервенция през второто тримесечие на миналата година на фона на нестабилността на търговската война, Вашингтон и Берн пуснаха съвместна декларация през септември, че няма да се намесват във валутите с цел конкурентно предимство. Изявлението, което признава, че интервенциите са валиден инструмент за справяне с валутната нестабилност, беше възприето от някои като признание от американска страна, че известно ниво на намеса от швейцарска страна би било приемливо.
Все пак, „Националната банка на Швейцария трябва да бъде по-внимателна как се намесва“, предупреждава един икономист. Поставянето на долна граница под курса евро-франк „би било неудобно за комюникето“, допълва той.
Друг печеливш от срива на зелените пари е еврото, което достигна четиригодишна върхова котировка над 1.20 долара. Някои европейски политици гласовито заявиха, че единната европейска валута трябва да има по-голяма роля на световните пазари, но скорошното ѝ укрепване предизвика подобни предупреждения за потенциала за потискане на инфлацията.
„Тези действия представляват значително затягане на финансовите условия в еврозоната и ЕЦБ ще иска да се противопостави на тях“, каза Томаш Виеладек – главен европейски макростратег в компанията за управление на активи T Rowe Price.
