Депутатите не приеха да изслушат здравния министър за забавените пари в „Света Анна“ във Варна

високите цени, кредитни институции

В началото на пленарното заседание, когато народните представители приемаха програмата си за седмицата, депутатите отхвърлиха предложението на Костадин Костадинов и на Коста Стоянов от „Възраждане“ да бъдат изслушани министърът на здравеопазването в оставка – Силви Кирилов и управителят на Националната здравноосигурителна каса – Петко Стефановски за липсата на пари за МБАЛ – „Света Анна“ във Варна, заради което предстои да бъде закрита детската хирургия в лечебното заведение.

Коста Стоянов отбеляза, че само преди няколко месеца е направен основен ремонт на болницата, а сега е станало ясно, че заплатите на работещите в нея са около 1000 – 1200 лева. Директорът й твърди, че има неразплатени пари от НЗОК в размер на над 1.3 млн. лева.

Искаме да разберем къде е истината, защо се прехвърля отговорност между различните институции – според директора на болницата всичи болници, които извършват спешни дейности, не са достатъчно дотирани със средства от Здравната каса„, добави Коста Стоянов.

Първоначално мнозинството прие предложението за изслушването – „За“ гласуваха 102 депутати (двама от ГЕРБ-СДС, 32 от ПП-ДБ, 32 от „Възраждане“, 9 от БСП-Обединена левица, 11 от АПС, 10 от МЕЧ, 6 от „Величие“), „Против“ бяха 35 депутати (7 от ГЕРБ-СДС, 20 от ДПС-Ново начало, 3 от ИТН, 1 от „Величие“ и 4 нечленуващи в парламентарни групи), а „Въздържал се“ гласуваха 63 депутати (51 от ГЕРБ-СДС, 11 от ИТН и един от нечленуващите в парламентарни групи).

След прегласуване – поискано от Красимира Катинчарова от „Величие“, както обясни Радостин Василев от МЕЧ – за да може „двамата объркали се депутати от ГЕРБ да гласуват „Против“ – мнозинството отхвърли предложението за изслушването.

В действителност при втория опит нямаше нито един депутат от ГЕРБ-СДС, който да е гласувал „За“ – 42 от тях бяха „Против“, а останалите 17 – бяха „Въздържал се“. Василев поиска от Катинчарова да обясни защо е поискала прегласуване и така е провалила изслушването. Тя отговори, че погрешка е гласувала „Против“ и заради това е поискала отново да даде своя вот.

Не бе прието и предложението на Кирил Веселински от МЕЧ да бъде изслушан министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков за завишени цени на тока. Тошко Йорданов от ИТН обясни на депутата от МЕЧ, че КЕВР са регулаторът, който следи за цените на енергетиката, и оттам вече са извършили над 80 проверки.

Не се прие предложението и на Йордан Иванов от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ да се вкара за разглеждане проектозакон за промени в Закона за устройството на територията. Иванов отбеляза, че проектозаконът чака повече от 2 месеца, а се отнася до възможностите за наследяване, ипотекиране и прехвърляне на паркоместа – тема, която няма партийна идентичност.

Не се прие и предложението на Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ да бъдат изслушани икономическият министър в оставка Петър Дилов и особеният управител на „Лукойл“ – Румен Спецов.

Рибарски искаше те да обяснят какво се прави по управлението на активите на компанията, по спазването на санкционния режим; как се движат финансовите потоци, доставката на суровини и горива. Рибарски припомни, че решението за фигурата на особения управител е гласувано на 14 ноември, дерогацията изтича на 14 февруари, а народните представители нямат никаква информация какво се случва в рафинерията – не знаят дали са подсигурени горивата и суровините за нея.

След приемането на програмата за седмицата, последваха няколко декларации. Цончо Ганев от „Възраждане“ говори за бюджетната политика на правителството в оставка, като настоя за пълна прозрачност и ясно обявяване колко е истинският размер на дефицита. Призова за спиране на практиката на прикриване на финансовите резултати, обяви се за край на фискалните илюзии и край на политиката на огромни кредити. Обяви, че трябва да се каже истината на народа, която според „Възраждане“ е, че България е в тежка икономическа и финансова криза.

Иван Белчев от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ даде пример в декларацията, която изчете, за това как функционира „дълбоката държава“. Той разказа за бизнес модела на буферния паркинг в Русе. По думите му става дума за общински терен, който е бил предоставен за 30 години на „лица с прякори“.

Белчев разказа как там шофьорите на тирове били принуждавани да спират и да плащат високи такси, на които частниците – собственици на паркинга – не начислявали ДДС. След многократни сигнали и Европейската комисия се заела да прави проверки. След влизането на България в Шенген обаче се оказало, че частният паркинг се оказва излишен. Заради това сега русенският кмет е започнал процедура по обратното му изкупуване.

Следващата декларация бе изчетена от Красимира Катинчарова от „Величие“, която призова останалите парламентарни групи да подкрепят подписката им за връщане на Конституцията в състоянието й преди поправките, отнасящи се до служебните кабинети и така наречената домова книга.

Тъй като тя упрекна ИТН, че не подкрепят подписката им, Тошко Йорданов от ИТН припомни, че те първи са сезирали Конституционния съд за поправките, отнасящи се и до съдебната реформа, и до служебните кабинети. Изрази съжаление, че са сезирали Конституционния съд и за изборните нарушения, в резултат на което партия „Величие“ влезе в парламента.

Накрая Ангел Славчев от „Възраждане“ поиска от програмата за седмицата да отпадне разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, внесен от Министерския съвет. Отбеляза, че от парламентарната му група са провели дискусия в Народното събрание с представители на ИТ-сектора срещу промените, тъй като в тях не само че не е транспонирана коректно евродирективата, но и се налага свръхрегулация в сектора – и в държавния, и в частния. Въпреки призива му, депутатите оставиха гледането на промените в Закона за киберсигурност за четвъртък.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст