Регулаторните органи на Китай са посъветвали финансовите институции да редуцират наличностите си от американски държавни облигации, позовавайки се на опасения от рисковете, произтичащи от концентрация и пазарната нестабилност, твърдят запознати с въпроса лица. Оторизираните власти са призовали кредиторите да ограничат покупките на американски държавен дълг и са инструктирали онези от тях с висока експозиция да орежат позициите си, допълват добре информираните източници. Директивата не се отнасят за държавните инвестиции на Пекин в ДЦК на Съединените щати.
Насоките са били съобщени устно на някои от най-големите банки в страната през последните седмици. Те отразяват нарастващата предпазливост сред служителите, че големите активи от американски държавен дълг могат да изложат кредиторите на резки колебания, посочват пожелалите анонимност лица.
Притесненията са в хармония с изразените от правителства и мениджъри на фондове на други места на фона на назряващ дебат за статуса на американския дълг като безопасно убежище и привлекателността на щатския долар. Ходът е бил обяснен с необходимостта от диверсификация на пазарния риск и не е свързан с геополитически маневри или фундаментална загуба на доверие в кредитоспособността на САЩ, обясняват източниците, добавяйки, че служителите не са формулирали конкретни целеви параметри за размер или време.
Въпреки че между Пекин и Вашингтон продължава да тлее значително напрежение отношенията се стабилизираха след търговското примирие през 2025-а. Американският президент Доналд Тръмп, който проведе телефонен разговор с китайския си колега Си Дзинпин миналата седмица, планира да разговаря с китайския лидер на президентска среща на върха в Пекин още през април.
Регулаторните насоки към китайските банки за американските държавни ценни книжа са били дадени преди разговора миналата седмица, съобщили източници. Към септември китайските банки са държали деноминирани в зелени пари облигации в размер на около 298 милиарда долара, по данни на Държавната администрация за валутен обмен. Не е ясно каква част от тях са държавни ценни книжа.
Предпазливостта на Китай следва все по-задълбочаващите се съмнения на глобалните инвеститори за фискалната дисциплина на Вашингтон. Нараснаха и опасенията за ангажирането на Тръмп за силен долар и запазването на независимостта на Федералния резерв.
Миналия месец анализатор на „Дойче банк“ предупреди, че мениджърите на средства в Европа биха могли да намалят активите си в отговор на заплахите на Тръмп за мита и натиска му да придобие на Гренландия. В края на януари пък стопанинът на Белия дом посочи, че е доволен от скорошния спад на долара, който слезе до до най-ниското си ниво от началото на 2022 година. По-ниските лихвени проценти и опасенията за нарастващите фискални рискове също имат роля.
Независимо от всичко, министърът на финансите на Съединените щати Скот Бесънт заяви миналата седмица, че „въпреки популярния наратив“, пазарът на държавни ценни книжа миналата година е отчел най-доброто си представяне от 2020 г. насам и отбеляза рекордно чуждестранно участие в аукциони.
След краткотрайни разпродажби, последвали обявените мита от Тръмп през април 2025-а, американският дълг е стоял много по-стабилно на пазара от повечето си конкуренти от развития свят, защото намаленията на лихвените проценти от Федералния резерв тласнаха доходността надолу. Дори когато някои инвеститори заговориха за „тихо отказване“ или за „продай Америка“, не бяха регистрирани признаци на паника заради вълна от продажби на държавни ценни книжа от чужденци или широко разпространена загуба на доверие в традиционния актив, служещ за убежище.
Чуждестранните вложения в американски държавни облигации са нараснали до рекордните 9.4 трилиона долара през ноември 2025-а, което е с над 500 милиарда долара повече от същия период на предишната година, според последните официални данни на американското министерство на финансите.
Общият размер на държавните и частни инвестиции на Китай в ДЦК на Съединените щати обаче постоянно намалява през последното десетилетие. Навремето най-големият американски кредитор в света, Китай беше изпреварен от Япония през 2019-а и от Обединеното кралство през 2025 година. Запасите на азиатската държава са намалели почти наполовина от пика си през 2013 г. и през ноември 2025-а са били 683 млрд. долара – най-ниското ниво от 2008 г. насам.
Някои анализатори твързят, че реалният спад вероятно е по-малък, защото Пекин може да е преместил част от активите си в попечителски сметки в Европа. Това се потвърждава донякъде от Белгия, чиито активи включват китайски попечителски сметки. Според пазарни играчи, страната е обявила, че вложенията й в държавни ценни книжа са скочили четири пъти от края на 2017 г. – до 481 милиарда долара.
Световните пазари претърпяха резки колебания тази година. Златото скочи екстремно, а след това отбеляза най-големия си спад от четири десетилетия насам, пазарът на държавни облигации на Япония претърпя срив от 41 милиарда долара, а зелените пари и японската йена лудуваха нагоре-надолу.
