Европейски доходи в България, как да станем девет милиона, справедливи пенсии, равен достъп за хората с увреждания – това бяха водещи теми в дискусията “Млади семейства и доходи”, организирана от “Продължаваме промяната”.
По данни, представени от председателя на НСИ Атанас Атанасов, доходите в България растат, но страната остава на дъното в ЕС по размер на минимална работна заплата и е начело по неравенство и хора под линията на бедност. Освен това минималната работна заплата в България е най-ниска спрямо всички държави в Европейския съюз.
Нещо повече – тя е по-ниска дори от държави извън него като Сърбия, Черна гора и Турция, като ние се намираме между Република Северна Македония и Турция. Жалко, че тенденцията не се очертава да се промени.
Въпреки че минималната заплата у нас (620 евро) е най-ниската като абсолютна стойност, данните показват, че по покупателна способност тя изпреварва минималните възнаграждения в други страни като Латвия, Естония и Чехия.
Според Атанасов броят на хората под линията на бедност в България през 2008 г. е около 1.6 млн. души, а през 2024 година – 1.4 млн. души, което е повлияно от намаляващото ни население. Болна тема, която за 25 години ни коства спад на населението с около 1.5 млн. души.
Въпреки това раждаемостта в страната ни е над средната за ЕС и нормална в световен мащаб. Но не това е най-важното. Области като Сливен, Ямбол, Пазарджик и Ловеч са с висок коефициент на фертилност, което допринася за демографската картинка.
Доц. Борис Казаков от Българската академия на науките отбеляза, че според текущата статистика у нас напоследък идват да живеят повече хора от тези, които напускат страната, но не трябва да забравяме, че населението е в болшинството си възрастно – около една четвърт е над 60 години.
Венко Сабрутев от “Продължаваме промяната” добави, че през 2040 г. 70% от територията на България ще бъде „демографска пустиня“.
Изнесените данни поставят България на кръстопът, където демографската криза, доходите и европейската перспектива вече не могат да се разглеждат по отделно. Обезлюдяването, ниските възнаграждения и изтичането на млади кадри не трябва да е поредната суха статистика.
Членството в Европейския съюз ни дава възможности, но те не са автоматична гаранция за по-добър живот – нужни са целенасочени политики. В противен случай рискът е България да остане „европейска“ само на хартия, докато демографската и социалната цена продължава да расте.
