През 2026 г. се навършват шестдесет години от смъртта на проф. Венелин Ганев – един от най-видните български интелектуалци и общественици. Той е политик, юрист, обичан и ценен преподавател и учен с огромни приноси за развитието на правото, на законодателството и на юридическото образование.
Венелин Ганев е роден на 4 февруари през 1880 г. в Русе. Завършва Женевския университет и от 1908 г. е редовен доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
През 1913 г. Венелин Ганев е избран за извънреден професор в Катедрата по философия и обща теория на правото, а също така заема и академичната длъжност професор в Катедрата по търговско право и разгръща богата изследователска и преподавателска дейност.
Проф. Ганев е ръководител на Катедрата по търговско право, а освен това е и декан на Юридическия факултет в периода 1914 г. – 1918 година. За научните си приноси е избран и за дописен член на БАН.
Като изявен български интелектуалец и обществен деец проф. Венелин Ганев е активен общественик и политически деец. Той е дългогодишен народен представител, а през 1919 г. е министър на правосъдието.
Сериозен е приносът на проф. Ганев и за запазване на държавността, когато в периода 09. 09. 1944 г. – 15. 09. 1946 г. е член на Регентството. Във всички свои обществени и политически ангажименти проф. Ганев се отличава със своята висока юридическа култура, както и със своята толерантност и етика в общуването, за което свидетелстват неговите колеги и близки.
Проф. Венелин Ганев е автор на няколко фундаментални научни труда в областта на теорията на правото, където разгръща своето учение за правната реалност и правното явление.
Правната реалност се разглежда като система, изградена от правни явления – юридически факти, правни последици, правни субекти, правни обекти и правна норма.
В книгата си „Курс по Обща теория на правото. Увод. Методология на правото” проф. Ганев дефинира фундаменталните юридически понятия като правни отношения, правни последици, обект на правото и юридически санкции.
Тези правни понятия са представени новаторски в тяхната динамика и с примери от юридическата практика.
Също така принос на проф. Венелин Ганев е неговата общественополитическа дейност. През 1947 г. от името на организацията Българска Лига за защита правата на човека и гражданина проф. Ганев представя Проект за Конституция на България, където юридически се обосновава демократична държавност с републиканска форма на управление.
В този конституционен проект се предвижда и създаването на Върховен административен съд за контрол на законосъобразността на административните актове, както и създаването на орган за конституционен контрол на законите – Конституционен гаранционен съд.
В конституционния проект се съдържа и регламентация на правата и свободите на гражданите, както и конституционни принципи и ценности – лична неприкосновеност, равноправие, право на лична частна собственост, свобода на словото, мисълта и убежденията, право на сдружаване на гражданите.
Освен с тези свои приноси проф. Венелин Ганев ще остане в историята на юридическата мисъл и като автор на статиите „Юридическата природа на договора delgredere“ (1904), “Съвременното асоционно право и дружествата с ограничена отговорност” (1910),„Уставното болшинство в дружественото право и императивните разпоредби на закона по него“ (1913). Ключови са и неговите научни трудове в сферата на търговското право – „Курс по Търговско право“ (1923), „Систематичен курс по несъстоятелността“ (1926).
Проф. Венелин Ганев се утвърждава като водещ автор и експерт в областта на новобългарското търговско право със сериозно присъствие в науката и с основополагащо значение за юридическата практика.
Той създава фундаментални научни произведения, които се ползват от поколения учени и практикуващи юристи. В своя професионален и личен живот проф. Ганев се отличава със спазването на принципите на морала и с отговорното си отношение към академичните и политически задължения. Той остава в пантеона на българския интелектуален живот като личност, високо ценена от своите студенти, колеги и от изследователите на историята на правната и политическата система.
Доц. д-р Иван Кьосев
