След прегласуване, поискано от Хамид Хамид от „ДПС-Ново начало“, парламентът преодоля ветото на президента Илияна Йотова, наложено на промените в Изборния кодекс, ограничаващи избирателните секции в страните извън ЕС, до 20 на брой. Става въпрос за секциите извън откритите в посолствата и консулските служби.
Промените, внесени от „Възраждане“, бяха препотвърдени от 223 депутати, гласували „За“. От тях 64 от ГЕРБ-СДС, 33 от „Възраждане“, трима от ДПС-„Ново начало“, 8 от „БСП-Обединена левица“, 16 от „Има такъв народ“, двама – нечленуващи в парламентарни групи.
„Против“ промените в Изборния кодекс гласуваха 32 от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, 24 от „ДПС-Ново начало“, 7 от „БСП-Обединена левица“, 14 от „Алианс за права и свободи“, 6 от „Величие“, трима, нечленуващи в парламентарни групи.
„Въздържал се“ гласуваха 11 депутати, като от тях – 10 гласа бяха от цялата група на МЕЧ и един – от нечленуващите в парламентарни групи.
Направи впечатление, че преди поисканото прегласуване от страна на Хамид Хамид, който бе категоричен, че искащите ограничаването на избирателните секции в Турция, са продължители на делото на идеолозите на така наречения възродителен процес, цялата му парламентарна група гласува „Против“ предложените промени. Втория път обаче изненадващо се оказа, че трима депутати от ДПС-НН подкрепят секциите да бъдат максимум двадесет.
Другата промяна след прегласуването настъпи в редиците на „БСП-Обединена левица“. Припомняме, че техният новоизбран лидер – Крум Зарков, призова депутатите или да подкрепят ветото на Илияна Йотова – т.е. да гласуват против промените в Изборния кодекс, или да гласуват „Въздържал се“. Преди поисканото прегласуване 8 депутати от БСП-ОЛ гласуваха „За“ промените, 6 бяха „Против“, а един беше „Въздържал се“. При втория път – гласувалият „Въздържал се“ се присъедини към групата на тези, натиснали копчето „Против“.
По време на дебатите по законопроекта Наталия Киселова от БСП-Обединена левица, която е и председател на парламентарната група, обясни, че тя ще подкрепи ветото и ще гласува „Против“ промените, защото те се правят в последния момент преди изборите. Освен това обърна внимание, че трябва да се помисли за това къде се откриват секции в държавите извън ЕС – извън тези в консулските служби и посолствата. Киселова разказа, че три пъти е присъствала на избори в чужбина – и в Турция, и в САЩ и във Великобритания – и смята, че всички партии трябва да изпратят свои представители там, а не да чакат държавата да организира избори.
Елисавета Белобрадова от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, които и при първоначалното гласуване на законопроекта на „Възраждане“ бяха категорично против промените, с аргумента, че той ограничава избирателни права, попита Киселова в какво качество се изказва – дали като председател на парламентарната група или в лично качество, отбелязвайки, че и Драгомир Стойнев, и завърналият се като депутат бивш социален министър Борислав Гуцанов, защитават обратната позиция – а именно, че броят на секциите в страни извън ЕС трябва да бъде намален.
Киселова не й отговори, но Борислав Гуцанов я попита с какви очи коментира техните позиции, наричайки групата им „жълтопаветни петрохановци“.
Петър Петров от „Възраждане“ подчерта, че от парламентарната му група предлагат въпросния законопроект за промени в Изборния кодекс от няколко години и за последно са го направили в началото на първата сесия на 51-ото Народно събрание – в края на 2024 година.
Цончо Ганев от „Възраждане“ отбеляза, че на последните президентски избори в Турция са гласували 91 000 души, във Великобритания – 21 000 души, в САЩ – 8000 души. По думите му именно бъдещата партия на Румен Радев имала интерес промените на „Възраждане“ да не се приемат, защото тъкмо председатели на организации на изселници в Турция открито заявявали подкрепата си за държавния глава в периода януари 2017 г. – 23 януари 2026 година.
Независимият депутат Мюмюн Мюмюн обяви, че от „Възраждане“ нямат право да ограничават правото на българските граждани да подкрепят онези политически фигури, които са спечелили доверието им.
