Разговорите за сметките за ток и цената на водата в последните няколко дни се превърнаха в епопея от типа “кой на кого заложи бомба”. В крайна сметка – нищо ново под слънцето. Само „тоягите“ ще играят по нашите гърбове.
По-рано днес (27 февруари) на брифинг в Министерския съвет служебният премиер Андрей Гюров заяви, че предложението за повишението на водата е прието през декември месец от КЕВР и то е било умишлено задържано, за да „избухне“ в ръцете на служебното правителство.
Ответната реакция не закъсня, като от ГЕРБ изостриха скандала около цените на водата по време на брифинг, на който показаха SMS-и, свързани със съгласуването на поскъпването. Съобщенията са изпратени от председателя на Управителния съвет на ВиК холдинга Лозко Лозев до управители на ВиК дружества.
„Лозев е човек на „Продължаваме промяната“. Той е областен координатор на „Продължаваме промяната“ в Хасково и е координирал вдигането на цените на водата“, поясни депутатът от ГЕРБ-СДС Николай Нанков.
Изнесените данни и публикуваните кореспонденции будят немалко въпроси, тъй като не е ясно защо Лозев се занимава с подобна дейност, при положение че по-големи правомощия в тази сфера има изпълнителният директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД – в случая Ирена Георгиева – Денева, която е съпруга на Деньо Денев, временно изпълняващия длъжността председател на ДАНС.
Най-вероятно отново се сблъскваме със старото политическо оръжие – хроничният популизъм – което винаги се вади в предизборна кампания. Редом с него в употреба влиза и добре познатият ни сезонен сюжет (в буквалния смисъл на думата) – зимата е „шоковото поскъпване на тока“, лятото – „водната криза“. Паралелно с тях на въоръжение е взет и въпросът “кой е виновен”?
Управляващите обясняват, че цените са функция на международните пазари, на наследени договори, на решения на независими регулатори и пряк резултат от по-високо потребление, а опозицията гръмко обещава, че ще вземе мерки да разбере истината и да намали сметките.
Регулаторите са едновременно и щит, и боксова круша – уж независими, но винаги заподозрени в зависимости. И в този абсурд гражданинът с фактура в ръка плаща не само киловатчаси и кубици, а и цената на политическата безотговорност.
Според Калоян Стайков – главен икономист в Института за енергиен мениджмънт – сметките за ток ще са ключова тема в предизборната ситуация, наред с другите проблеми на страната, част от които е и казусът “Петрохан-Околчица”.
Експертът прави сравнение с протестите срещу високите сметки за ток в началото на 2013 г. малко преди първото правителство на Бойко Борисов да подаде оставка през март същата година. Тогава в периода януари-февруари са подадени хиляди жалби от битови потребители.
“Първото обяснение беше, че сметките са изкуствено завишени. Като се видя, че това обяснение не издържа, минаха на следващото – че периодът на отчитане бил извън законово установения. Отново стана ясно, че и това не е така. Накрая измислиха гениалната идея, че разпределението подава електроенергия с по-ниско напрежение, което кара уредите да работят по-дълго и това означавало, че консумират повече енергия, което е невъзможно”, припомни Стайков.
Какво обаче показват данните сега?
Енергийният министър Трайчо Трайков обясни, че по-високите сметки се дължат на увеличеното потребление на енергия, но се проверява и версията дали електромерите отчитат правилно, т. е. дали случайно няма “софтуерен бъг” или надписване. Трайков изнесе данни колко повече енергия са продали ЕРП-тата през декември, спрямо ноември: „Електрохолд“ – 33%; „Енерго Про“ – 47%; „ЕВН България“ – 41%. За януари, спрямо декември, цифрите показват: „Електрохолд“ – 14.5%; „Енерго Про“ – 14.3%; „ЕВН България“ – 16.2 процента.
И така всъщност въпросът „кой на кого залага бомба“ се превръща чисто и просто в удобна размяна на обвинения, докато проблемите тлеят (я с течовете по водопроводите и с циклични бедствия, я с темата за либерализацията – и то не само на тока).
И големият въпрос, прокарван от политическата конюктура, не е просто „кой на кого“, а „кой носи отговорност“? Но докато политиците „воюват“ в телевизионните студия, сметките продължават да идват, без значение кой е на власт. Така истинската епопея не е в парламентарните престрелки, а в липсата на дългосрочна визия – токът и водата не търпят идеологически лозунги, а изискват на първо място честност към хората. В противен случай, ще продължим да се “наслаждаваме” на скандал след скандал, извънредно заседание след извънредно заседание, гръмки обещания и пуканки… Като последните ще ги оставим за малко по-късно – все пак токът ще трябва да го плащаме другия месец.
