Със 154 гласа „За“ (58 на ГЕРБ-СДС, 27 от ПП-ДБ, 8 от БСП-Обединена левица, 2 от АПС) на първо четене парламентът прие Законопроект за прозрачност и почтеност в управлението.
„Против“ приемането му гласуваха 30 депутати – 27 от „ДПС-Ново начало“ и трима, нечленуващи в парламентарни групи.
„Въздържал се“ гласуваха 29 народни представители – един от ПП-ДБ, един от БСП-Обединена левица, 14 от „Има такъв народ“, 8 от МЕЧ, 4 от „Величие“ и един, нечленуващ в парламентарна група.
По време на обсъждането на законопроекта, който е внесен от Георги Валентинов Георгиев от ГЕРБ-СДС, Петър Петров от „Възраждане“ обяви, че от неговата парламентарна група няма да го подкрепят. Тъй като по време на гласуването, те не бяха в пленарната зала, Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ поиска почивка и след това прегласуване. Тъй като се забави с искането си, председателят на парламента Рая Назарян му обясни, че няма как да допусне прегласуване.
Веднага след това парламентът прие срокът между първо и второ четене на законопроекта да бъде три дни. На това решение Тошко Йорданов също поиска прегласуване, но преди това настоя за проверка на кворума. Оказа се, че в пленарната зала има 105 народни представители. Заради това Рая Назарян даде 30 минути почивка. След нея – при повторна проверка на кворума, в залата се регистрираха 110 депутати. Заради това Рая Назарян закри заседанието.
Какви са мотивите за предлагането на приетия на първо четене Законопроект за прозрачност и почтеност в управлението?
Той трябва да бъде приет спешно до края на март, тъй като е част от заложените реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост.
С него се цели осигуряване на прозрачност, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси – да изразяват мнение и да оказват въздействие в процеса на изработване на нормативни актове и на други документи, със значение за общественото развитие.
Предвижда се представителството на интереси да се осъществява при спазване на принципите на откритост, прозрачност, отчетност, добросъвестност и почтеност.
В съответствие със стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие важно проявление на принципите на прозрачност и отчетност е създаването на законодателен отпечатък – проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне на нормативните и други актове.
По законопроекта са постъпили писмени становища от Асоциацията на месопреработвателите в България и още 14 браншови организации, от Фондация „Български център за нестопанско право“, Българската петролна и газова асоциация и Форум „Гражданско участие“.
Част от организациите изразяват резерви относно спазването на принципа на равнопоставеност и създаването на допълнителна административна тежест, като предлагат отпадане или прецизиране на задължението за регистрация, както и на изискването за годишен доклад.
Те отбелязват и че е необходимо по-ясно определяне на обхвата на закона, разграничаване между гражданско участие и лобизъм в частен или корпоративен интерес, уточняване на актовете и лицата, спрямо които ще се прилагат мерките за предотвратяване на злоупотребата с влияние, както и обсъждане на поддържането на регистъра и изключения от задължението за вписване в него.
От Български център за нестопанско право заявяват, че подкрепят законодателната инициатива, като уточняват, че е необходимо спазване на общата логика при определяне на изключенията в обхвата и размера на административните санкции.
