След като патриотарската истерия по лева приключи, време е за перманентна носталгия. Какъв беше този лев (лъв), въдил ли се е по нашите земи, че да си кръстим валутата на него? Твърди се, че българският лев е взел името си от лъва като исторически символ на сила и независимост, лелеяните мечти на българина в продължение на половин хилядолетие. Но има и други близки и съседни държави, които го имат за всеобщ измерител на стойности.
Лъвът е покръстил няколко национални валути на Балканите и в близкия регион. Румънската лея, румънски лей (мн.ч. леи) пък имала друга закваска. Тя произлиза от холандска монета с изображение на лъв (leeuwendaalder), използвана в региона през XVII век. Молдовският лей (мн.ч. леи) пък е заемка от румънската валута и има същия произход.
Левът е въведен като официална валута на Княжество България през 1880 година. Реалното отсичане на първите монети става година по-късно – през 1881-а. Те са били с номинали като 2, 5 и 10 стотинки (по-късно и по-високи).
При създаването си през 1880 г. българският лев е законово приравнен към френския франк (1 лев = 1 френски франк). Тази равностойност е част от въвеждането на биметален стандарт (злато и сребро), осигуряващ стабилност на новата национална валута. Първите два държавни бюджета на България също са изчислявани във френски франкове.
Законът за правото на рязане на монети в Княжеството определя лева като равен на 100 стотинки и съответно – на 1 френски франк. Това било така, защото българската валута е обвързана с Латинския монетарен съюз, където френският франк е основна единица, осигурявайки равностойност 1:1. Първият „Валутен борд” у нас. (Само да припомним, че курс от над 3000 лева за долар става причина през 1997 г. у нас да се въведе истински Валутен борд, който просъществува до 1 януари тази година.)
Славата на лева обаче е непреходна. Най-редките и ценни монети на български лев днес са предимно от края на XIX и началото на XX век – особено с малък тираж или слабо запазени екземпляри. Нумизматичния рекорд към днешна дата държи монетата от 2 лева (1916 г.). Това е най-рядката и най-скъпата българска монета. Известни са около 20 екземпляра в света и цената на едно кайме достига до 100 хил. евро, твърдят нумизмати.
100 златни лева (1894 г.) също е много рядка мисия. Отсечени са само около 5000 броя. Днес струва десетки хиляди евро.
20 и 100 златни лева (1912 г.) са посветени на Независимостта на България (1908) и това са първите български възпоменателни монети. Търсени са от колекционерите заради историческата им стойност.
Има и други ценни звонкове. 10 лева и други сребърни емисии от началото на XX век, добре запазени вдигат цената си до 20-30 хил. евро.
Изненадващо редки „по-нови“ монети са 2 стотинки (1981 г.), юбилейна серия „1300 години България“, при които цените достигат до 10 хил. евро.
И все пак, имало ли е лъвове на Балканите?
Отговорът е да – има достоверни научни сведения, че по българските земи някога са живели лъвове. В праисторическо време (преди десетки хиляди години) на територията на днешна България са обитавали т.нар. европейски пещерни лъвове. Това е изчезнал подвид на лъва, такъв, какъвто може да се види в Африка.
Този звяр е изчезнал преди около 10–12 хил. години (в края на последната ледникова епоха). Смята се, че тези лъвове са били по-едри от съвременните и вероятно са обитавали открити пространства и гористи райони.
Останки от пещерен лъв (Panthera spelaea) в България са открити предимно в Пещерния комплекс Магура и района на Пещера Проходна, както и в други карстови области. Най-известното находище е в пещерата “Бачо Киро” край едноименното село, където са намерени кости на пещерни животни, включително пещерен лъв, датирани от късния плейстоцен.
Интересното обаче е, че има писмени исторически източници, че лъвове са живели по тези земи в доста по-късни времена. Древногръцкият историк Херодот описва лъвове на Балканите през V век пр.н.е. Той разказва как лъвове нападали камили по време на похода на персийския цар Ксеркс. Според описанията, тези лъвове са обитавали райони в Северна Гърция и вероятно части от днешна Южна България.
Други държави също са се изкушили да използват лъва в паричното си обращение. Етиопският бир идва от стар термин, свързан с търговия, но исторически монетите често са носели символа на Лъва на Юда.
Ииндийската рупия не е заимствала името, но държавният символ върху монетите е лъвът на Ашока (четири лъва).
Испанското песо (и производните му в Латинска Америка) също е повлияно от царя на животните. Някои ранни монети имат животински символи (вкл. лъвове и хералдически зверове), макар името да не идва директно от животно.
Холандският гулден е свързан индиректно с вече споменатия leeuwendaalder („лъвски талер“).
