Голямото бързане за прехвърлянето на част от земята предизвика дори ЮНЕСКО
Напрежението около бъдещето на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ край Созопол нараства с всеки изминал ден. Както „Банкеръ“ съобщи още на 22 януари, в последните си дни предишното управление сметна, че може от раз да реши забатачените с години проблеми около този созополския остров с изключително богато историческо минало.
Тогава правителството на Росен Желязков „осъзна“ възможността по формулата „поради отпаднала нужда“ да прехвърли част от земята на острова. И стовари върху държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ отговорността за изграждането на модерно пристанище за пътнически кораби и яхтена марина. Кабинетът прехвърли част от острова, който до този момент беше под управлението от Министерство на културата, към подопечното на вицепремиера и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов държавно предприятие.
От тогава насам полемиката в обществото по този въпрос не спира. Освен широкото недоволство сред редица граждански организации, днес и Институтът за недвижимо културно наследство признава, че липсват мотиви, графични материали и яснота дали разделянето отговаря на режимите за опазване на този исторически резерват.
Облеченото в привидно добри намерения решение
да бъде изградено модерно пристанище за пътнически кораби и яхтена марина с цел развитие на туристическата инфраструктура и облекчаване на натоварването на рибарското пристанище в Созопол, както и зона за обществен достъп с възможност за акостиране на атракционни съдове, събуди редица подозрения.
Недоверието кам този план за действие нараства с всеки изминал ден. Независимо от декларациите, че Министерството на културата ще запази достъп до острова, ще развива и опазва археологическата зона. И обещанието, че държавното предприятие ще подпомага дейността на Центъра за подводна археология в Созопол, който предстои да се превърне в институт под егидата на ЮНЕСКО.
Въпросите стават все по- сериозни
Оказа се, че без публичен дебат, без влязъл в сила Подробен устройствен план, един значим по площ поземлен имот се разделя на два…
При този процес на легитимация на новообразуваните имоти, липсва яснота те имат ли осигурено лице, какъв е достъпът, какви са режимите на застрояване и съответстват ли на Закона за устройство на територията.
В същото време инак мудната администрация вече е успяла да ги нанесе в кадастъра. С мотив, че това е „функционално разделение“ и „съобразяване с културното наследство“. В същото време Институтът за недвижимо културно наследство хем признава, че липсва яснота дали разделянето отговаря на режимите за опазване, и в същото време предлага проектът да бъде съгласуван. Доста показателен е срокът на изпълнение на това „задание“ – заявлението е внесено на 5 януари 2026 г., а становището от Института за недвижимо културно наследство е издадено още на 6 януари, въпреки че законът допуска срок до два месеца.
Веднага след това упълномощен заместник-министър на културата подписва окончателното становище по Закона за културното наследство, с което на практика се узаконява спорният акт.
Това разбира се далеч не дава отговор на ключовия въпрос – как се разделя поземлен имот без действащ или изменен Подробен устройствен план ? Отговорът дава самият Гроздан Караджов, че такъв план предстои да бъде изготвен впоследствие. Според специалисти, това е практика, която поставя под съмнение спазването от страна на държавата на собствените й правила.
Сагата продължава. Според писмо на Центъра за подводна археология от 4 март 2026 година
темата придобива много любопитен характер.
В него се упоменават известните вече факти – решението на Mинистерски съвет № 60 от 21 януари 2026 г. за отнемането „поради отпаднала нужда“, безвъзмездното предаване за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) с цел създаване на пристанищен терминал. Това е реализирано чрез разделяте на имот (ПИ 67800.501.577), който обхваща територията, предвидена за културен център и управляван доскоро от Министерство на културата, на два имота: ПИ 67800.501.621 с площ 42 713 кв.м и ПИ 67800.501.622 с площ 35 774 кв.м. Именно последният е предаден на ДППИ.
Нека не забравяме, че остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ край Созопол е обявен за групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ и в продължение на години е планиран като място за култура, наука, образование и музеен център. Проектът за културен център се ползва с подкрепата и на ЮНЕСКО, включително и като място за централа на Черноморския институт по подводно наследство под егидата на Организацията.
Тези и още много факти около историята на острова
резонно предизвикаха напрежение сред експертите,
които се обединиха и в Инициативен комитет, чиято цел е да запознае обществеността с обективните факти за развитието на острова. В подготвена от комитета петиция са посочени редица от несъответствията в процедурата по решението на МС и прехвърляне на собствеността, като липсата на ясни критерии, по които е определен обхватът на новообразуваните два имота, както и явни пропуски по отношение на действащото законодателство.
Следва да се отбележи, че освен национален проблем, решението за разделянето на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ застрашава да се превърне и в международен скандал. След получаване на сигнал за решението на предходното правителство, ЮНЕСКО изиска провеждането на спешна среща със заинтересовани български представители, в рамките на която изрази категоричното си безпокойство от подобно решение. Според представителите на Организацията
подобно решение противоречи на цялостната концепция,
с която българската държава е кандидатствала за домакин на категория 2 „Институт по подводно наследство“ за региона на Черно море, на споразумението между правителството на Република България и ЮНЕСКО, както и на разменените официални писма между министри на културата на Република България и ЮНЕСКО. От страна на ЮНЕСКО бе напомнено, че е изразено тяхното съгласие при необходимост те да провеждат конкурсите за концептуални идеи и/или реставрация на имота с цел привличането на доказали се международни експерти, които да работят заедно с българските екипи.
Тук идва редът и на законовите несъответствия
В края на 2022 г., във връзка с изискванията на Закона за културното наследство е издадена Заповед №РД-09-1178/25.10.2022 г. на заместник-министъра на културата, публикувана в „Държавен вестник“. С нея е предоставен статут и са актуализирани режимите за опазване териториален обхват (граници и охранителна зона) и предписания за опазване на обект „остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, гр. Созопол, община Созопол, област Бургас, с класификация на групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност, категория „национално значение“.
Предписанията за опазване на територията са следните:
„Определя се като територия за геофизическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализиране на архитектурни и археологически недвижими културни ценности. Запазва се вида собственост на частта от имота, включена в териториалния обхват на ГААИНКЦ…Допуска се ново строителство изключение и при изрично доказана необходимост, както и строително-монтажни работи (ремонт, реконструкция, и др.) по част от останалите съществуващи сгради в имота, които, след изготвянето на съответната проектна документация, се изисква да функционират в съответствие с предназначението на територията…Допуска се рехабилитация и поддръжка на изградената и съществуваща инженерна пристанищна инфраструктура. Използването на тази инфраструктура е допустимо единствено за нуждите на: ГД „Гранична полиция“, осигуряване на туристически достъп. Условията и реда за експлоатация на тази инфраструктура се регламентират въз основа на споразумение между МУС и компетентна структура, при спазване на предписанията за опазване на територията и акваторията на обекта.“
В заповедта се посочва още:
„Във връзка с изключително високата културно-историческа стойност на територията и необходимостта от осигуряване на възможност за провеждане на археологическо проучване и адекватно експониране в естествена среда на археологически ценности; консервация, реставрация и социализация на архитектурно-строителните недвижими културни ценности и реализация на плановете за бъдещо функциониране на територията, след приключване на процедурата за актуализиране на статута и регистрация на ГААИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, е необходимо да бъде инициирано изготвянето и процедирането на изменение на действащия ПУП-ПРЗ за определения териториален обхват на груповата недвижима културна ценност, съобразен с изготвените предписания за опазване.
Във връзка с изискването регламентирано в чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Д.В., бр. 19/08.03.2011 г.; с изм. и доп.), е необходимо след приключване на процедурата по предоставяне на статут и регистрация на ГАЛИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, гр. Созопол, да бъде инициирано изготвянето и процедирането на ПОУ (План за опазване и управление) по реда на цитираната Наредба.
Съгласно чл. 84, ал. 9 от ЗКН: „За инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83 съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия.“
В случая са пренебрегнати разпоредбите на редица текстове от Закона за устройство на територията – чл. 15, ал.3, ал.6, ал.8, ал. 11; чл. 14ал.1 и 4…
Заслужава да припомним, че с протоколно решение 39.25 от 25 септември 2025 г. Министерският съвет е
одобрил пакета с документи за Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО,
свързани с обявяването на Центъра за подводна археология като категория 2 „Институт за подводно наследство“ за региона на Черно море и Долен Дунав. Сред документите са докладът от оценителната мисия на ЮНЕСКО, в който изрично в препоръките се посочва задължението на българската държава да превърне остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ в културен център, в рамките на който ще бъде и централата на бъдещия институт под егидата на Организацията.
Освен това, на 27 февруари 2026 г. Народното събрание единодушно прие Закона за ратификация на споразумението между Република България и ЮНЕСКО за обявяването на Центъра за подводна археология като категория 2 „Институт за подводно наследство“ за региона на Черно море и Долен Дунав, което предполага последваща отмяна и/или изменение на българските нормативни актове, които противоречат на това споразумение.
Никой не оспорва факта, че създаването на пристанищен терминал, който да обслужва музейния и културен център, е целесъобразно и необходимо. Целият процес обаче следва да се проведе при съвместни консултации с всички заинтересовани страни и чрез съгласуване с ЮНЕСКО.
Повече от очевидно е, че
решението на МС от 21 януари 2026 г. трябва да бъде отменено
поради явното противоречие както с вече съществуващата национална правна уредба, така и с международното право, в частност споразумението между България и ЮНЕСКО.
Трябва да се отбележи, че решението за разделяне на имота, е взето без обществено обсъждане, не е било разглеждано от експертна или междуведомствена работна група, не е преминало обсъждане на Специализирания експертен съвет за недвижимо културно наследство (СЕСОНКЦ) на министъра на културата, въпреки изключителната му значимост.
Не е взета предвид и съществуваща Концепция за опазване и устойчиво развитие на острова, създадена от експертна група, ръководена от проф. арх. Тодор Кръстев по задание на Министерството на културата. Според нея в имота, предоставен на ДППИ попадат зони и сгради, които представляват важна интегрална част от проекта: приемна зона, музей на открито „Котвите“, зона за археологическия парк, аквариум, паркинг, стоянка за изследователски кораб на Центъра за подводна археология и други.
Очевидно е, че актовете на директора на НИНКН, ресорния заместник-министър в Министерство на културата, изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, решението на Министерски съвет са крещящи нарушения на Закона за устройство на територията, Закона за културното наследство и режимите за опазване на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, Закона за кадастъра и имотния регистър…
Крайният резултат от всичко това е до болка познат – за пореден път се озоваваме в ситуация на създаден законодателен хаос заради необяснимо бързане. Или е обяснимо, но за някой…
