Общата стойност на малката потребителска кошница към април 2026 г. е достигнала 61,05 евро, което представлява увеличение с 1,22 евро или около 2% спрямо март. Данните бяха представени от зам.-директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Виолета Иванова на пресконференция в централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Проучването е проведено в началото на април.
Иванова подчерта, че поскъпването е значително и може да доведе до допълнително влошаване на покупателната способност на домакинствата при натрупване на инфлационен ефект. Това според експертите налага по-строг контрол върху цените и мерки за защита на уязвимите групи.
Най-сериозно увеличение се наблюдава при зеленчуците, особено доматите, които са поскъпнали с над 29 процента. По-умерено повишение има при картофите и лимоните. Увеличение се отчита и при основни храни като пиле, яйца, олио, хляб и прясно мляко, докато цената на киселото мляко остава без промяна.
От юни 2025 г. насам малката потребителска кошница е поскъпнала общо с 4,30 евро, а спрямо декември – с около 3 евро.
Според КНСБ поскъпването на горивата също е свързано с международната обстановка и геополитическото напрежение, като търговците често предварително вдигат цените в очакване на бъдещи увеличения на суровините.
Синдикатите обърнаха внимание и на проблемите в млечния сектор, където се наблюдава сериозен спад в животновъдството и производството на мляко, което води до по-високи цени и по-голям внос.
От КНСБ посочват още, че има значителни регионални различия в цените и необосновани надценки при някои продукти. Оттам обясниха още, че се наблюдава и сериозно поскъпване на горивата и автобусните билети, като държавните мерки закъсняват.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров предлага въвеждане на таван на надценките при търговията с горива, както и по-адекватна подкрепа за най-уязвимите домакинства, вместо символични компенсации.
