На фона на финансовите предизвикателства 51% от българите са готови да харчат по-малко за технологии, джаджи или стрийминг, за да си позволят повече преживявания в свободното време, а 61% казват, че днес ценят преживяванията повече от всякога. Това показват анализите на световните икономисти от Mastercard Economics Insitute, свързани с потребителското поведение на българите и хората в глобален план.
Данни от Mastercard Economics Institute показват, че делът на разходите за преживявания (без пътуванията) се е повишил до 20,4% миналата година спрямо 19,9% през 2024 г. в глобален план.
СЛЕД ЕВРОТО
Потреблението в България е нараснало по-бързо, отколкото в която и да е друга европейска страна през миналата година – с реален темп (коригиран за инфлация) 7.6%, според данни на Евростат при общо увеличение с 1.7% в съюза. А българите харчат все повече за преживявания и емоционално мотивирани покупки, които заемат все по-голям дял в бюджетите на домакинствата и се оказват ключов двигател за общия ръст на търсенето. Тук предпочитанията варират от хранене в ресторант, през фитнес и уелнес процедури до разкрасяване, туризъм и пътувания, които преживяват истински бум напоследък. Toва показва анализа на база анонимизирани данни от картовите транзакции в страната, представени от Макс Ламбъртсън, старши икономист в Mastercard Economics Institute.
The Travel Equation in 2026
Продължаващите смущения във веригите за енергийни доставки и въздушното пространство намаляват капацитета по някои маршрути, което довежда до пренасочване на полети и появата на алтернативни транзитни хъбове в Европа. Въпреки това анализът на планираните места за пътуване показва, че европейските дестинации запазват силни позиции и отчитат ръст спрямо предходната година. Шест от десетте водещи глобални дестинации са европейски. Очаква се Париж да бъде най-бързо растящата дестинация, затвърждавайки ролята си на водещ международен туристически хъб. Амстердам и Брюксел го следват плътно, а Барселона, Мадрид и Франкфурт също регистрират значителен ръст на входящия туризъм.
Данните за тенденциите в разходите допълнително подчертават ролята на Европа като разнообразна дестинация, богата на преживявания.
Във Франция швейцарските туристи концентрират разходите си в пазаруване на мода, възприемайки пазаруването в Париж не като допълнение към пътуването, а като основна причина за него. Британците, от своя страна, поставят акцент върху ресторантите и кулинарните преживявания, потапяйки се дълбоко във френската гастрономическа култура. Испания разказва различна история – нощният живот процъфтява навсякъде, воден от британските посетители, чийто дял на разходите в барове е с 32% по-висок от този на средния турист.
В Северна Америка ресторантите и пазаруването са в основата на преживяването за мнозина. Средно потребителите отделят 29% от ваканционния си бюджет за ресторанти – повече, отколкото в утвърдени гастрономически дестинации като Франция (27%) и Мексико (23%). За международните туристи американските градове са не само културни, но и шопинг дестинации, като 28% от разходите се случват именно в търговията на дребно. Мексиканските посетители обаче оглавяват тази категория, отделяйки впечатляващите 54% от бюджета си за пазаруване. За разлика от тях канадските, британските и австралийските туристи насочват над 5% от общите си разходи към преживявания на живо, което ясно отразява стремежа им към емоционални и автентични изживявания при пътуване.
Във всички тези пазари се откроява една устойчива истина: дестинациите не се преживяват еднозначно. Националността на посетителя, в комбинация с инфраструктурата и културните предложения на мястото, формира модели на потребление, които остават изключително устойчиви и ясно различими във времето. Град, известен с модата, привлича купувачи; пазар със силно развита железопътна мрежа – пътешественици, които я използват активно; а дестинация с репутация за бурен нощен живот привлича онези, които го търсят. Когато това, което едно място предлага, съвпада с активните търсения на различните посетители, резултатът се вижда ясно в начина, по който те харчат.
Достъпността остава водещ фактор
Ценовата достъпност продължава да бъде ключов двигател на туристическата икономика, особено на фона на нарастващите цени на горивата и енергията, които увеличават разходите за транспорт и настаняване. Същевременно колебанията във валутните курсове и неравномерният ръст на доходите влияят върху избора на дестинации и честотата на пътуванията. Тези фактори водят до по-селективно туристическо поведение и по-слабо търсене в някои части на света, макар общото търсене да остава устойчиво, подкрепено от силните пазари на труда и продължаващия интерес към преживявания. Европейците също продължават да поставят пътуванията сред своите приоритети, с по-силен фокус върху стойността, времето и качеството.
„На фона на продължаващата геополитическа несигурност, туристическата икономика на Европа досега показва забележителна устойчивост. С нормализирането на моделите на пътуване европейците поставят по–голям акцент върху стойността, достъпността и пътуванията, водени от преживявания. Нашите данни показват, че трайната привлекателност на Европа продължава да бъде опора за глобалното туристическо търсене, дори когато геополитическата обстановка, валутните движения и по–широките икономически условия все по–силно влияят върху това как и къде хората избират да пътуват“, казва Наталия Лехманова, главен икономист за Европа в Mastercard.
