Китайските компании изнасят производството си в чужбина, като инвестират в нови фабрики в Европа, Северна и Южна Америка и Югоизточна Азия. Промяната се дължи на натиска от високите западни мита, отслабеното вътрешно търсене и свръхпроизводствотото.
След последната среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин в Пекин дори се обсъжда създаването на нов двустранен „инвестиционен борд“, който може да отвори път за повече китайски проекти на американска територия.
Тази експанзия обаче поражда сериозни опасения в Съединените щати и Европа. Политици и икономисти предупреждават, че китайските фирми пренасят със себе си агресивния модел на конкуренция, характерен за вътрешния пазар на Китай, което може да постави под натиск местните производители, заплатите и работните стандарти.
Компанията Gotion планираше изграждането на завод за 2,4 млрд. долара в щата Мичиган, но проектът беше блокиран след продължителна местна съпротива заради връзките й с Китай.
В Бразилия и Унгария китайският автомобилен производител BYD също е подложен на критики. Местни власти и организации сигнализират за нарушения на трудовите права на китайски работници, ангажирани със строежа на фабрики. В Бразилия дори бяха отправени обвинения за условия, наподобяващи принудителен труд.
Някои държави виждат в китайските инвестиции възможност за съживяване на местната индустрия. В Испания китайската компания Chery помогна за възстановяването на автомобилен завод край Барселона, след като японската Nissan се изтегли от обекта. Проектът създаде около 1600 работни места и възроди историческата испанска марка Ebro, пише „Уолстрийт джърнъл“.
Въпреки това Европейският съюз подготвя нови ограничения. Брюксел обмисля правила, според които китайските компании в чувствителни сектори като електромобили, батерии и соларни панели ще трябва да наемат определен процент местни служители и да използват европейски компоненти, ако искат достъп до обществени поръчки и подкрепа.
