Войната в Иран може да повиши средносрочните инфлационни очаквания сред потребителите в еврозоната, посочва Европейската централна банка (ЕЦБ) в блога си на 29 май. Това вероятно ще подкрепи аргументите за увеличаване на лихвените проценти. Шансът домакинствата от блока на еврото да очакват по-бърз ценови ръст се подгрява и от спомените за скока на цените през 2022 г., последвал руската инвазия в Украйна, и по-ранните геополитически напрежения оставили „двоен белег“, се отбелязва още в публикацията на 29 мой.
Паричните стратези са особено внимателни към подобни очаквания, тъй като се стремят да предотвратят преливането на предизвиканото от войната увеличение на разходите за енергия в инфлация с по-широк обхват чрез заплатите и корпоративното ценообразуване. Докато краткосрочните ценови перспективи вече са се повишили значително, движенията в средносрочен и дългосрочен план са по-малки.
Очаква се служителите да повишат разходите по заемите с четвърт пункт след две седмици, защото инфлацията в еврозоната вече е 3% и е вероятно да се ускори допълнително. „Когато гледат напред, потребителите са склонни да екстраполират от краткосрочните към средносрочните си инфлационни очаквания и може би все още не са станали свидетели на пълното прехвърляне върху цените на дребно“, се казва в блога на ЕЦБ. „В резултат на това със сигурност съществува риск от по-нататъшни възходящи корекции в средносрочните инфлационни очаквания в бъдеще.“
В допълнение към това, спомените за скока на цените през 2022 г. и продължителните последици от геополитическите шокове „може да се подсилват взаимно“, пишат авторите Оливие Койбион, Димитрис Георгаракос, Юрий Городниченко, Джеф Кени, Юстус Майер и Трикси Пайран. И предупреждават, че въпреки че „общата промяна към по-стагфлационна перспектива засега е малко по-слабо изразена“ отколкото преди четири години, текущите данни „предоставят само моментна снимка“.
Тъй като потребителите вече следят много внимателно икономическите новини, „доказателствата сочат, че доверието в ЕЦБ действа като буфер да не се прекъсне връзката между инфлационните очаквания и целевите инфлационни параметри“, се твърди в публикацията. И се обобщава: „Поддържането на доверие и ефективната комуникация следователно остават от съществено значение, особено в нестабилна макроикономическа и геополитическа среда.“
Междувременно, свежи данни за инфлацията в Испания, Италия и Франция също оказват натиск върху ЕЦБ да повиши лихвените проценти на заседанието си на 10 и 11 юни.
Предварителните данни за Испания за май показват, че годишният ръст на потребителските цени се задържа на 3,2%, а базовата им съставка (от която са изключени силно променящите се храни и енергия) се е повишила до 2.9 процента. Хармонизираният инфлационен индекс е скочил с 3.6% на годишна база. В Италия първоначалната оценка на годишния ръст на хармонизирания индекс на потребителските цени е 3.3 процента.
Във Франция майската инфлация се е ускорила до най-високото си равнище за последните повече от две години, според предварителната оценка на френската статистическа служба INSEE, публикувана на 29 май. Хармонизираният индекс на потребителските цени се е повишил с 2.8% на годишна база от 2.5% през април – четвърто поредно месечно увеличение, като разходите за енергия имат основен принос за възхода. Другата лоша новина за второто по големина стопанство на еврозоната е, че БВП е намалял с 0.1% през първото тримесечие – първият тримесечен спад от пандемията от КОВИД-19. Първоначалната оценка на статистическия институт на страната INSEE беше за нулев растеж. Това повдигна опасения за устойчивостта на френската икономика на последиците от войната с Иран.
На този фон членът на Изпълнителния борд на ЕЦБ Изабел Шнабел коментира, че повишението на лихвите на еврозоната през юни изглежда вероятно, като същевременно подчерта, че колегите й ще вземат решение съобразно данните и няма да поемат предварителни ангажименти след юнското съвещание.
