Прекъсванията на доставките през Ормузкия проток са влошили икономическите перспективи за страните от Персийския залив, според преглед на консултантската фирма PwC. Очаква се икономиката на региона да нарасне само с 1,8% тази година в сравнение с очакваните по-рано 4,4 процента. Засега програмите за преструктуриране на търговията и подкрепа на бизнеса помагат на страните от Персийския залив да се адаптират към кризата.
Систематичното осигуряване на устойчив растеж ще изисква от страните да увеличат инвестициите в разработването на околовръстни експортни коридори.
В своя преглед експертите на PwC описват настоящата криза в Близкия изток като
един от най-сериозните стрес тестове за страните от Персийския залив през последните години.
Проблемите с Ормузкия проток са засегнали не само търговията с петрол и газ, но и доставките на други стоки, както и логистичния и туристическия сектор на региона като цяло. Въпреки че по-високите цени на петрола могат частично да компенсират спада в обема на износа, общата прогноза на PwC за региона е значително понижена. Очаква се растежът на БВП на страните от Персийския залив да бъде 1,8% тази година в сравнение с прогнозираните по-рано 4,4 на сто. През 2025 г. икономиката на региона е нараснала с 3,9 процента.
Прогнозата подчертава неравномерната динамика на развитие в региона.
Докато всички икономики останаха в зона на растеж миналата година, сега се очаква поне две да се свият. БВП на Кувейт може да се свие с 6,4% след ръст от 3,5% през миналата година, докато икономиката на Катар може да се свие с 5,7% след ръст от 2,8% през 2025-а. Най-уязвимите страни са тези, чиито перспективи са най-тясно свързани с доставките през Ормузкия проток. За Кувейт това включва предимно износ на петрол, докато за Катар – доставките на газ. Когато транзитът през протока беше силно ограничен, високите цени на енергията вече не можеха да компенсират напълно загубите. С изчерпването на свободните капацитети за съхранение, износителите са принудени да намалят производството, което се отразява на петролния и газовия сектор и влошава прогнозата за БВП на страните.
Очаква се икономиката на ОАЕ да нарасне с 2,4% тази година след 5,8% увеличение през 2025 година.
Очаква се БВП на Саудитска Арабия да нарасне с 3,1% след 4,5% през миналата година. По-положителните прогнози за тези страни се дължат главно на наличието на алтернативни експортни маршрути. Саудитска Арабия управлява тръбопровода Изток-Запад, който позволява част от петрола ѝ да се транспортира от източната част на страната до експортни терминали на Червено море. ОАЕ имат подобен тръбопровод – Хабшан-Фуджайра, който доставя петрол до пристанище в Оманския залив. Тези маршрути не заместват напълно Ормуз, но позволяват запазването на някои доставки и вероятно ще помогнат за по-бързо увеличаване на износа след като ситуацията се стабилизира. Засега обаче преструктурирането на логистиката води до по-дълги срокове за доставка и значително по-високи разходи.
Според доклад на PwC,
правителствата на страните от Персийския залив активно подкрепят уязвимите сектори,
включително хотелиерството и търговията на дребно, които са силно засегнати от намаляващия брой посетители и ниските потребителски разходи. Например в Дубай властите отложиха задължителните туристически такси за хотели и туристически компании за три месеца.
Централните банки на Бахрейн, Кувейт, Катар и ОАЕ позволиха на банките да предоставят отсрочки на заеми на кредитополучателите, без автоматично да класифицират такива заеми като необслужвани. Подобни мерки бяха въведени в тези и други страни по време на пандемията от COVID-19. Целта е да се позволи на компаниите да се адаптират към кризата.
PwC подчертава, че тези временни мерки обаче не решават системните проблеми на тези страни, като например зависимостта им от Ормузкия проток. Разработването на нови и съществуващи експортни коридори ще изисква не само време, но и значителни инвестиции.
Експертите смятат, че се очаква подобни инвестиции да се увеличат през следващата година.
