Вече седмица появата на цял незаконен град край Варна, изграден насред горска местност, с десетки сгради, улици, електричество, вода, собственици, нотариални сделки и дори плащани данъци, тормози институциите. Нито една не поема отговорност, та може да реши човек, че тайна зла сила или световно лоби срещу България са изсекли гората и са вдигнали градежите. Единственото, което очевидно липсва в тази история, е здрав разум. Скандалът около комплекса в местността Баба Алино продължава да разкрива все нови подробности, а институциите все по-усилено си подават топката, сякаш участват в национално първенство по избягване на отговорност.
След редица проверки, обвинения и медийни изяви, резултатът е впечатляващ – стотици декари засегната територия, над 100 постройки и почти пълна липса на съгласие кой е трябвало да предотврати всичко това.
Последният епизод започна с разминаване между Община Варна и директора на строителния контрол Александър Драгнев. След като кметът Благомир Коцев обяви кадрови промени след вътрешна проверка, Драгнев заяви публично, че не е бил уволнен. По думите му е получил единствено предложение за напускане по взаимно съгласие, което отказал да подпише.
От общинската администрация обаче представиха различна версия. Според официалната позиция срещу него се води дисциплинарно производство още от април, а на 29 май е издадена заповед за временното му отстраняване от длъжност. Но връчването на документа се оказало невъзможно, тъй като служителят представил болничен лист.
Шефката на кадастъра във Варна Красимира Божкова също е отказала да получи заповедта си за уволнение. Още в петък е направен опит документът да ѝ бъде връчен, но тя излязла в болнични.
Така към вече добре познатия сюжет за незаконното строителство се добави и традиционният български административен жанр „заповед срещу болничен“, който от години е неизменна част от кадровите битки в публичния сектор.
Докато институциите спорят кой кого е уволнил и кой какво е подписал, остава основният въпрос, а именно как в защитена местност е възникнал цял жилищен комплекс?
Според проверките в района са изградени над 100 сгради, като значителна част от тях са построени между 2024 и 2026 година. Територията попада в зона от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, а още през 2023 година са подавани сигнали за незаконна сеч.
Парадоксите започват оттам, че въпреки съмненията за незаконност, голяма част от обектите функционират като напълно реален квартал. Имат административни адреси. Имат водомери и електромери. Собствениците плащат данъци и такса смет. Сделките са вписани в Агенцията по вписванията. Някои купувачи дори са придобили имотите с банково финансиране след представяне на необходимата документация.
Е, как един строеж може едновременно да бъде незаконен и да съществува в толкова много официални регистри? Отговорът засега е неясен, но случаят показва колко различни институции са имали досег с проекта-фантом през годините.
Според бившия министър на регионалното развитие Николай Найденов в министерството са постъпвали множество сигнали срещу ръководството на кадастъра във Варна. Той твърди, че дори са правени опити за освобождаване на директора на службата, които не са довели до резултат. Интересно би било да се разбере кой толкова много го е пазил на поста.
Междувременно Министерството на земеделието обясни, че е получавало сигнали за нарушения още преди две години и половина. Ресорният министър Пламен Абровски смята, че забавянето на строителния контрол е позволило проблемът да придобие значително по-големи мащаби.
„От гледна точка на строителен надзор и контрол, община Варна се е забавила доста. От тук нататък общината трябва да си влезе в своята роля и да премахне блокчетата, тъй като са абсолютно незаконни. За да можем след това ние да започнем да възстановяваме природата там. Отговорността си е на кмета на Варна„, категоричен е Абровски.
С други думи – сигнали е имало. Проверки също. Информация е циркулирала. Само ефективната реакция сякаш е закъсняла и то с няколко десетки постройки.
С развитието на случая става все по-очевидно, че битката вече не е само за законността на строителството, а и за политическата отговорност.
Варненският кмет Благомир Коцев твърди, че общината е подавала сигнали до компетентните институции, но чак сега се предприемат действия за разкриване на нарушенията. Бившият кмет Иван Портних пък категорично отхвърля обвиненията, че проблемът е възникнал по време на неговото управление, като посочва, че строителният бум в района е настъпил след края на неговия мандат.
Допълнително напрежение създават и собствениците на имоти в комплекса. Част от тях настояват, че са добросъвестни купувачи и са придобили жилищата си чрез официални сделки. Някои вече обсъждат възможността за колективни искове срещу институциите, ако бъде взето решение за събаряне на сградите.
Това поставя държавата пред сложен казус. От една страна, законът изисква незаконното строителство да бъде премахнато. От друга – зад всяка сграда стоят хора, които твърдят, че са разчитали на документи, издадени или признати от различни администрации.
Прокуратурата вече води досъдебно производство за евентуално бездействие на длъжностни лица. Разследващи екипи и горски служители продължават проверките на терен, като не са изключени и нови производства.
Съвсем скоро ще стане ясно дали случаят ще доведе до реална отговорност, или ще остане поредния пример за институционална безтегловност. Засега обаче историята в Баба Алино остава впечатляващ урок по българска администрация, защото да построиш цял град без разрешителни е трудно, поне за обикновените българи. Да го направиш пред погледа на десетки институции и след това никой да не е виновен – това вече е истинско национално постижение. Нищо чудо накрая да го представят така, че вината е на купувачите на апартаменти в комплекса.
