Свидетели сме как в България се строи по два начина. По единия се чака разрешително с години за една тераса, докато други междувременно успяват да изградят цял квартал с къщи, кооперации, канализация, трафопостове и вътрешни улици, без никой „официално“ да забележи. Историята с незаконния комплекс в местността Баба Алино край Варна е толкова абсурдна, че звучи като сюжет от политическа сатира. Само че тук няма художествена измислица, а над 100 декара застрояване, 104 сгради и институции, които сега откриват очевидното с ентусиазма на археолози, попаднали на древен град под Народното събрание.
Кметът на Варна Благомир Коцев обяви, че на територията до природен парк „Златни пясъци“ се строи мащабен комплекс без нито едно разрешение от общината. Не една незаконна вила, не навес, не барбекю с алуминиева дограма, а цял миниград. Двуетажни къщи, многоетажни кооперации, канализация и всичко за удобството на новодомците. Накратко – всичко необходимо за един модерен жилищен район, с изключение на една дребна формалност: законността. Тази история е в ярък контраст с изпочупените тротоари и окаяната на места инфраструктура на стотици места в страната.
И тук идва големият въпрос – как никой не е разбрал? Или по-точно: колко институции трябва да „не разберат“, за да се появят 104 сгради насред гората? Защото подобен строеж не е палатка на къмпинг. Това не е каравана, скрита между дърветата, а предполага огромен строителен процес, продължил поне две години според наличната информация.
През това време са влизали камиони, бетонпомпи, строителна техника, работници, материали. Изграждана е инфраструктура. Имало е дори частна охрана, която според твърденията е ограничавала достъпа на проверяващи институции. Това също е част от абсурда на ситуацията – оказва се, че в България можеш да спреш държавата с бариера и няколко охранители.
Тежка институционална слепота
Случаят става още по-интересен, когато се проследи кой точно е знаел за проблема. Първите сигнали били още през 2023 г. за незаконна сеч. След това различни институции са извършвали проверки. Споменават се общината, районните администрации, Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) , полицията, ДАНС, горските служби. Тоест, почти липсва държавна структура, която да не е минала през района или поне да не е чувала за него.
И въпреки това строителството не само не е спряло, а е процъфтявало. Ако човек съди по резултата, би решил, че инвеститорите са получили статут на специална икономическа зона, а не че строят незаконно.
Особено впечатляващ е детайлът, че при последната акция били открити 29 работници, част от които се опитали да се укрият в гората. Със сигурност картината е била нелепа – строители бягат между дърветата, докато институциите внезапно откриват, че пред тях стои цял жилищен комплекс. Липсва само драматична музика и финален надпис „След две години проверки“.
Кметът Коцев вече спомена за възможно покровителство от „високи нива“. Това е дипломатичният вариант да се каже очевидното, че подобен мащаб трудно се случва без чадър. Защото незаконен гараж може да мине незабелязан, но незаконен град – едва ли.
Тук възниква и друг парадокс. Ако институциите наистина не са знаели какво се случва, това е грандиозен провал на контрола. Ако са знаели и не са реагирали – ситуацията става още по-неприятна. И в двата случая обществото получава по много от едно и също – държава, която изглежда безсилна пред организирано и мащабно строителство.
Междувременно политическите престрелки вече започнаха. ГЕРБ – Варна обвиниха Коцев, че администрацията му две години не е „забелязвала“ как никнат десетки сгради. От своя страна кметът твърди, че случаят изисква национална намеса и прокуратурата трябва да се заеме сериозно. Всички се обвиняват взаимно, а комплексът междувременно си стои напълно материален, бетонен и видим.
Град без разрешителни, но с инфраструктура
Най-ироничният елемент в цялата история е мащабът на организацията. Защото тук не говорим за хаотично строителство. Напротив, според данните теренът е разделен на 36 имота, изградени са комуникации, има канализация и трафопостове. Това предполага планиране, логистика и сериозен финансов ресурс.
Компанията, свързвана с проекта – украинската KYB Corporation, твърди, че става дума за инициатива, полезна за района, бизнеса и стотици семейства. Оттам дори задават въпроса защо някой се противопоставя на „реда, инфраструктурата и развитието“. Което е любопитна интерпретация на незаконното строителство. Излиза сякаш проблемът не е липсата на разрешителни, а липсата на достатъчно ентусиазъм към инвестиционния процес.
Тази линия на защита всъщност отлично описва един стар български модел: първо строиш, после чакаш държавата да узакони свършеното. Ако проектът стане достатъчно голям, скъп и политически чувствителен, институциите често предпочитат компромиса пред конфликта. Именно затова сега толкова усилено се коментира темата за евентуални удостоверения за „търпимост“.
Идеята чисто нови сгради да минат за обекти отпреди 2001 година е толкова абсурдна, че даже обидна към граждани, които се опитваме да спазваме реда в държавата. Но в българската действителност подобни сценарии никога не изглеждат напълно невъзможни.
Интересно е дали държавата ще стигне до решение за събаряне на комплекса. Това е дълга процедура, свързана с обжалвания, експертизи и съдебни битки. А историята познава немалко случаи, в които „временно незаконни“ обекти постепенно се превръщат в напълно търпими реалности.
Скандалът за незаконния град край Варна не е просто местен казус. Той трябва да покаже дали нашите институции могат да наложат закона, когато срещу себе си има голям инвеститор, сериозни пари и вероятно политически зависимости. Защото ако 104 сгради могат да се появят без разрешение до един от най-известните курорти в страната, тогава въпросът вече не е как никой не е разбрал. Въпросът е дали някой изобщо е искал да разбере?
